Как да разпознаваме фалшивите новини: кратък наръчник

Струва ми се, че никога не е било по-трудно да филтрираме информацията в интернет – от една страна, тя никога не е била толкова много, и от друга – отвсякъде получаваме противоречиви факти, мнения и обяснения. Няма как да не се объркаме.

В университета един от любимите ми предмети беше “Медийна грамотност” – смятам, че тя е задължителна за абсолютно всеки човек през 21 век, не само за онези, които се учат да бъдат журналисти. Затова днес ще ви запозная с основите на медийната грамотност, за да ви ориентирам поне грубо в морето от информация, в което всички плуваме.

Та – как да разберем дали можем да вярваме на това, което четем в интернет?

  1. Първото правило на журналистите е да отразяват само информация, която идва от поне два независими и проверени източника. Какво означава това с прости думи – като откриете някоя статия някъде, веднага потърсете същата информация и на още едно място. Две уточнения – първо, много важно е то да е абсолютно независимо от първото (т.е. да не са два сайта от една и съща медийна група например – ясно е, че техният източник е един и същ). Второ, и двата източника е редно да са проверени. Проверен източник е медия, за която знаете откъде черпи новините си, като има само два начина за това:
    – от собствени източници (репортери на терен), в който случай името на репортера трябва да е споменато или, най-добре, заедно с новината медията е качила и видео или аудио от мястото на събитието;
    – от чуждестранна медия със собствени източници или от информационна агенция – в този случай вашата медия трябва да е посочила своя източник в новината.

    Личните блогове НЕ са достоверен източник на новини, освен ако авторът на материала не е посочил своя източник. Личните блогове са източник на лично мнение – винаги, когато ги четете, имайте предвид, че абсолютно всеки човек може да публикува в своя личен блог абсолютно всичко. Няма редактор, управител, собственик, редакционна политика, задълженост да се спазва някой от двата етични кодекса на българските медии (има два кодекса, защото различни медии са ги подписали, някой друг път мога да вляза в тази тема, ако ви вълнува). Над личните блогове няма нищо, което да може да ви защити от това някой да ви говори… ами, глупости. В никакъв случай не казвам, че в блог не може да намерите супер адекватен и добре обоснован материал, разбира се (най-малко би било тъпо да пиша такова нещо в собствения си БЛОГ) – запомнете просто, че статия в блог не може да е единственият ви източник за някоя новина.
  2. Ако става въпрос за новина, която излиза извън пределите на нашата скромна държава (т.е. не говорим за Росенец, Боко Тиквата или Пеевски), задължително потърсете по ключови думи на английски в Google дали някоя чужда медия е отразила въпросното нещо. За чуждата медия, разбира се, важат същите уточнения от горната точка – тя се брои само ако е проверен източник. Най-много може да се разчита на новини, разпространявани от информационните агенции – Ройтерс, Би Би Си, ИТАР-ТАСС, Франс Прес, Асошиейтед Прес.
  3. Това, че някой е специалист по даден въпрос, не прави мнението му абсолютна истина, освен ако тезата му не е подкрепена с научни изследвания, публикувани в научен журнал и одобрени от научната общност. Сега… това е малко по-трудно за обяснение. Ще се опитам да го разясня с пример. Аз съм лекар. Журналист ме интервюира за коронавируса. Аз изказвам личното си мнение и го подкрепям с аргументи, базирани на моите наблюдения върху пандемията и на личния ми опит с различни вируси. Репортажът, който се получава, не е новина. Това е мнение на специалист. Това, че човекът е специалист (т.е. лекар), не превръща мнението му в абсолютна истина. Превръща го в едно от многото мнения, които можем да разгледаме, с които можем да се съгласим или да не се съгласим. Превръща го в хипотеза, но не и във факт. За да стане факт, трябва да се проведе научно изследване, което на свой ред да даде някакви резултати, те да бъдат публикувани в представителен научен журнал и да бъдат потвърдени от институция (например Световната здравна организация). Давам още един пример – през последните седмици учени откриха, че Covid-19 може да се пренася и по въздуха чрез малки капчици. Световната здравна организация разгледа тяхното проучване и го потвърди. Това вече е факт. Ако видите тази новина, може да ѝ вярвате. Ето ви достоверен източник за нея.
    Допълвам още нещо тук – под всяка статия на научна тема, която четете, трябва да намерите списък с използвани източници. Ако няма такъв списък, затворете прозореца със статията.
  4. Когато редовно четете материалите в някоя медия, е хубаво да имате най-основна представа за тази медия – на кого е собственост, кой работи в нея, откъде идва финансирането ѝ. Знам, че това отива по-скоро към висш пилотаж, ще ми кажете: “Аз длъжен ли съм да познавам всяка медия?” и отговорът е не, в никакъв случай. Но е хубаво да познавате поне онези няколко, към които често посягате за информация. Хайде, всички сме така – когато искаме да видим последните новини, отваряме една, две, може би най-много три медии, на които вярваме. Добре е да сме наясно как се случват нещата поне в тях. Мисля, че тук е добър момент да кажа, че България за трета година подред е на 111 място в Европа по свобода на словото в медиите, така че този мой съвет е съвсем на място. И за да остана вярна на себе си, ще дам пример, като направя разбор на две от медиите, към които се обръщам често – “Дневник” и “Капитал”. И двете са собственост на Иво Прокопиев и Теодор Захов. Проекти и на двете са финансирани от фондация “Америка за България”. И двете спазват Етичния кодекс на българските медии. Управляващи редактори на “Капитал” са Алексей Лазаров и Теодора Василева. Главен редактор на “Дневник” е Велислава Попова, управляващ редактор е Анна Христова. На вас тези имена може да не ви говорят много (или направо нищо), но за мен носят много информация. Също толкова информация ми носи и това откъде идва част от финансирането на тези медии – знам, че някои от вас биха ги отхвърлили заради това. Смятам обаче, че ако отхвърлим всички медии, които получават пари от място, което не одобряваме, няма да остане какво да четем (е, винаги можем да се обърнем към Тоест, които са много готини, но ще трябва да ги подкрепим – това е моделът, към който трябва да се стремим, за да получим независими медии, но това се случва постепенно). Смятам, че начинът да се справим с това, че медиите получават финансиране, за да съществуват, е да имаме едно наум и да прилагаме собствения си филтър, преди да приемем нещо за чиста монета.
  5. И последно – ако откриете нещо, което ви звучи мега скандално и преобръща представите ви, не сте го чували никога досега, но идеално навързва всички парчета от пъзела и това ви изпълва със задоволство – ще ви разочаровам. Най-вероятно сте попаднали на фалшива новина. Провете дали има източник, намерете поне още един, потърсете я в чужд сайт… Стана ви ясно. О, и още нещо – новините, които се разпространяват като съобщения във Viber, не са истински новини. Пуф. Съжалявам.

Надявам се, че съм ви помогнала поне малко да се ориентирате как да разпознавате истинските новини от фалшивите. Съжалявам, ако някъде съм била по-груба от необходимото и съм ви засегнала. Целта ми не е да карам когото и да било да се чувства глупаво, напротив. Само чрез повишаване на общата си медийна грамотност обаче можем да тръгнем по трънливия път, който води до свобода на словото в медиите и установяване на честни и етични медии – в момента у нас има сериозен дефицит на такива.

До следващия път,

Рози

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s