Карантинен топ 3: нищо общо

Споменах ли, че четете един прашасал блог, в който не беше писано четири години и половина? Ето, вече знаете. А когато човек иска да сложи нещо върху прашасал скрин например, е добре първо да го поизбърше, не сте ли съгласни? 

Точно с тази идея днес отворих секцията с чернови в блога – оказа се, че през споменатите четири години няколко пъти съм се опитала да подновя писането тук, но винаги съм се отказвала. Затова днес ще довърша последния неуспешен опит, за да го превърна в успешен и да започна на (малко по-) чисто. На 23 април съм написала следното:

Днес ставам на 26 и по този повод ви поздравявам с последните красиви неща, които ме направиха щастлива.

Толкова. Да, това е, не се смейте, не съм стигнала дори до третия ред. Честно казано, дори не помня точно какво съм щяла да изредя отдолу, но ще импровизирам. Облегнете се удобно.

  1. Сериал – Sharp Objects

Не знам как е при вас, но аз съм постоянно в търсене на нов сериал, по който да се пристрастя. Не оставайте с впечатлението, че нон-стоп вкъщи гледаме сериали – успяваме да открием нещо, което да удовлетвори високите ни критерии (и изключително различните ни вкусове), твърде рядко. Но когато се случи, ехааа…

Дадохме шанс на Sharp Objects, защото в описанието му се споменаваше за битка с психологически демони (страхотно) и убийства (още по-прекрасно) и защото видях, че е по роман на Джилиан Флин (автор на популярния преди няколко години “Не казвай сбогом”, по който е заснет филмът Gone Girl). От това изречение следва да разберете, че ако си търсите светъл, позитивен, приятен сериал… този хич не е за вас.

Оказа се обаче идеален за мен, тъй като много харесвам психологически трилъри, изненадващи обрати, задълбаване в проблеми от детството и разплитане на мистерии. Ейми Адамс играе главната роля – допада ми от Arrival насам (жесток филм, но пак – ако искате нещо приятно, недейте), но най-брилянтната актриса тук според мен е Илайза Сканлън. Патриша Кларксън допълва триото, а някъде там има и готин мъж, ако ви е в приоритетите, като си избирате какво да гледате.

Не мога да реша дали съм по-впечатлена от историята (сериалът е в пъти по-добър от книгата на Флин, между другото, прочетох я набързо после и останах доста разочарована) или от кинематографията – абсолютно всеки кадър е съвършен и е точно на мястото си. В началото появата на някои сцени е леко объркваща, но в един момент парчетата от пъзела се нареждат и разбирате защо сте видели всяко едно от тях. Бих го изгледала скоро пак – мисля, че има още за откриване.

Сериалът е достъпен в HBO Go, а може, разбира се, да го намерите и в маймунските сайтове. Давам му 10/10, а за да добиете представа какво харесвам и да прецените дали ще ви допадне, ще нахвърлям още няколко мои фаворита – Sherlock, Counterpart, 112263, Chernobyl, Stranger Things. Мисля, че хващат настроението.

2. Филм – Cats

По BBC Radio 1 има много готино шоу, което се казва Unpopular Opinion – е, най-сетне ми дойде редът да споделя и аз своето. Един от най-големите трендове през зимата на 2019/2020 беше да изливаш омраза върху “Котки” на Том Хупър – не отричам, че беше забавно, смяла съм се със сълзи на отзивите в imdb, но мисля, че много хора там не бяха гледали филма, а просто остроумничеха. Оценката му в сайта е 2.7/10, а тази на критиците – 32/100. Ужас. Защо тогава бихме си изгубили времето?

Първо, вкъщи много харесваме Том Хупър. Неговият “Клетниците” ни е най-любимият мюзикъл, обичаме и “Речта на краля” (може би повече заради Колин Фърт), та ни беше много интересно какво е направил с котките. Второ, както може би вече се разбра, много харесваме мюзикъли. Трето, аз (малцинство съм) обичам Тейлър Суифт, която (в последствие се оказа) се появява за по-малко от 5 минути във филма. Четвърто, беше ни любопитно точно колко зле би могъл да бъде един филм, та хората да пищят чааааак толкова много.

Знаете ли, останахме много озадачени – защото на нас “Котки” много ни хареса. Отварям една скоба – тъй като голяма част от критиките са за сценария му (включително и от критиците, което е доста глупаво – това е бродуейски мюзикъл, сценарият му е писан преди десетилетия, Том Хупър няма нищо общо с него – той просто го адаптира за киноекрана), се подготвихме, като гледахме това клипче. Препоръчвам го, защото много добре обяснява какво се случва. Не е вярно, че “Котки” няма сюжет, но наистина е малко по-особен, затова е полезно да знаеш какво да очакваш.

И още една скоба – повтарям, че ние обичаме мюзикъли. Ако те не са вашето нещо, не си го причинявайте. През 95% от времето някой пее и танцува.

Та да стигам вече до същината, а? “Котки” оригинално е мюзикъл на Андрю Лойд-Уебър, който пише музиката по поемите на Т. С. Елиът от “Популярна книга за котките от стария опосум”. Поемите са много симпатични и метафорично описват типове котки и тяхното поведение, като всяка си има име и собствена роля; Т. С. Елиът ги е писал като писма до своите племенници. Книгата е прелестна, между другото – само това казвам и преставам да се отклонявам.

Филмът е адаптация на бродуейския мюзикъл с няколко дребни промени, които, доколкото разбрах, са разгневили изключително много почитателите на оригинала. Музиката е същата, като има една допълнителна песен, написана от Тейлър Суифт (юху!) и Андрю Лойд-Уебър.

А филмът е прекрасен – музиката, танците, кинематографията – всичко е изпипано до съвършенство, през всяка секунда си личи колко много усилия са положили всички актьори и танцьори, за да бъдат перфектни. Най-големи критики отнасят специалните ефекти, които в първата версия, пусната по кината, наистина имат сериозни дефекти. Тази версия почти веднага е заменена с друга, а обяснението на Том Хупър е, че просто още не са били готови с филма, но продуцентите са бързали да го пуснат на уговорената дата. Много се изговори и за решението на режисьора котките да изглеждат точно по този начин – като хора с козина. Особено е, със сигурност не сте го виждали досега, но не е нито противно, нито предизвикателно. Изглеждат сякаш са облекли реалистични костюми. На мен не ми попречи по никакъв начин да се насладя на всичко останало.

А музиката наистина е толкова добра, че много месеци по-късно продължаваме да си пускаме саундтрака редовно вкъщи, знаем половината песни наизуст, а две от тях са любими и на детето.

Давам оценка 9/10, защото наистина има мюзикъли с по-пълноценни сюжети, но освен това нямам никакви други забележки. Дайте му шанс, не го отхвърляйте само заради мнението на другите. Имате право да си изградите свое собствено.

3. Книга – Аз. Автобиография от Елтън Джон

Не обичам биографии. Обичам Елтън Джон. Второто натежа и си я поръчах от Waterstones още преди да е излязла официално (както винаги, избързах, няколко месеца по-късно я преведоха на български и обезсмислиха чакането, превозвача и т.н., ама здраве да е).

Хора, тази книга е страшно забавна. Елтън Джон е вложил космическа доза самоирония в нея, брутално откровен е и повдига завесата на взаимоотношенията си с интересни хора като Фреди Меркюри, Джон Ленън и Джордж Майкъл. Освен това е включил и много истории, свързани с музиката си, разбира се, макар че изцепките и купоните като че ли все пак преобладават. Смяла съм се със сълзи на много места, а и снимките, които е подбрал, са безценни (в книгата има 24 страници с цветни снимки – т.е. преобладава текстът, това не е фото автобиография). Оценката ми е 10/10 (наистина!).

Бързам да приключа, защото пак написах половин “Война и мир”, не знам защо винаги става така…

За финал ви поздравявам с любимата ми негова песен и ви благодаря, че стигнахте чак до тук:)

До скоро,

Рози

4 thoughts on “Карантинен топ 3: нищо общо

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s