Започвам тази статия с голямо вълнение – щом я четете, значи всичко е готово и вече официално съм автор на нещо! Въпросното нещо е бебешки албум/дневник – книжка, в която родителите записват важни, интересни и смешни моменти от първите няколко години на детето си. Днес ще ви разкажа как нашият албум стана реалност – статията може да ви помогне, ако самите вие искате да издадете нещо (детска книжка например), но не знаете как да започнете. Облегнете се удобно.
(ако по някое време ви стане скучно, от това меню може да прескочите на следващите стъпки):
- Съставяне на бюджет
- Избор на екип
- Сключване на договори
- Писане на текст
- Дизайн
(междинна стъпка: баркод и ISBN) - Предпечатна подготовка
- Печат
- Разпространение и комуникация
Стъпка 1: съставяне на бюджет
Повечето проекти започват (за съжаление някои и приключват) именно така – със сглобяване на бюджет, от който да се добие представа какъв ще е размерът на инвестицията и дали тя ще си струва. Към този начален етап нашият проект е бебешки албум с авторски текст и илюстрации (т.е. не адаптация на чуждо издание), който ще отпечатаме в България на наши разноски (без издателство) и ще разпространяваме единствено чрез онлайн продажба в бебешки бутик Мини Ти (Криси, собственичката, е инвеститорът, когото имам предвид, като казвам “ние” – ние сме аз и Криси) – т.е. няма нужда да отделяме процент за дистрибутори (книжарници). При това положение финансовите пера, които трябва да включим в бюджета, са:
- Хонорари за създателите – автор на текста, дизайнер и специалист предпечатна подготовка (някои дизайнери сами си подготвят файловете за печат, но аз съм свикнала да работя с DTP специалист). Таксуването обикновено се изчислява на час или на страница – зависи за колко обемно издание става въпрос. За нашия албум, който бих могла да сравня с детска книжка – 28 страници книжно тяло с много важна и изпипана корица – разделихме работата на часове. В това перо бих ви посъветвала да включите и хонорар за юриста, който ще изготви договорите, които ще сключите с тези хора, както и заплащане за координатора на проекта, ако това не сте вие.
- Шрифт (в това перо влизат и всякакви допълнителни графични елементи, ако смятате да използвате такива от имидж банки – шаблони за таблици, снимки, рисунки и т.н.) – има и много безплатни шрифтове, но когато става въпрос за детски книги, аз лично не съм склонна да направя компромис с шрифта, трябва да е идеален. Основните ни изисквания бяха да е българска кирилица (какво означава това може да прочетете тук), да е красив и да е лесно четим. В крайна сметка се спряхме на tt commons, който отговори на всички критерии. Леко затруднение ни създаде липсата на специален лиценз за употребата му в хартиени книги, които са комерсиален продукт, но след консултация със създателите разбрахме, че трябва да купим desktop лиценз (той ставал и за всякакви принт материали). Любопитното е, че цената за употребата на шрифта в електронна книга е два пъти по-висока, отколкото в принт издание.
- Производство – тъй като това е един от най-големите разходи, е добре да бъде подплатен с добро проучване на възможностите. Поискайте оферти от няколко печатници, отидете на място, за да разгледате материалите, с които ви предлагат да изработят вашия продукт, и тогава преценете къде да го произведете. Имайте предвид, че цената на едно място може да е по-ниска от тази на друго, защото в офертата влизат по-нискокачествени материали – затова е добре навсякъде да изискате едни и същи параметри. За мен беше изключително важно например да печатаме върху хартия offset, а не chrome (защото ще се пише върху нея и не трябва да се размазва).
- Опаковки – този разход присъства в нашия бюджет, защото албумът ще се разпространява единствено чрез онлайн търговия, а когато изпращаш нещо по куриер, трябва да го опаковаш добре, за да не се повреди.
- Реклама – няма как без нея, нали светът трябва някак да разбере, че продуктът съществува. В това перо влизат допълнителни комуникационни материали, които евентуално ще произведете – листовки например, хонорари за блогъри и инфлуенсъри, с които ще направите кампания, Facebook и Instagram реклами и може би хонорар за фотограф, който да заснеме качествени визии на продукта ви.
Когато бюджетът е готов, получената сума се разделя на броя продукти, които ще бъдат произведени (тиража), за да видите каква е единичната производствена цена на изделието и да прецените каква надценка трябва да му се сложи, за да си струва инвестицията. На този етап може да се окаже, че производствените разходи са твърде високи, за да се получи продаваем продукт, и тогава се налага оптимизация на някое от перата.
Стъпка 2: избор на екип
Тук правя едно уточнение – тази стъпка може да е и първата, ако вие сте написали нещо и искате да го издадете. Във вашата ситуация половината екип вече е ясен – това сте вие. Остава ви само да си намерите илюстратор (освен ако не възнамерявате и да нарисувате всичко сами – моите адмирации, ако е така).
В нашия случай проектът беше специфичен – Криси искаше да създадем определен продукт за нейния магазин, аз се заех със задачата да проуча колко би струвало това и едва след като уточнихме, че можем да го направим, се заехме със създаването му. Автор на текста се оказах аз почти по случайност – не си спомням дори да сме го обсъждали, някак си се подразбра, защото се занимавам с писането и на други неща за бизнеса на Криси.
Дизайнерът, с когото решихме да работим, е Милена Трифонова. Харесвам илюстрациите ѝ страшно много, познавам я и я намирам за изключително целеустремена, упорита, трудолюбива и талантлива и последно, но не на последно място – знам, че сравнително скоро започна да работи на свободна практика, и искам да я подкрепя в това нейно начинание, защото си е страшно и изисква голяма смелост.
Когато избирате кой да нарисува книгата ви, естествено най-важното е да познавате и харесвате работата му до момента. Има много български илюстратори в Instagram например, някои от тях имат вече издадени книжки (аз харесвам много Мира Мирославова, Калина Мухова, Евгения Войнова). Може да се спрете и на графичен дизайнер, който работи в рекламна агенция – разпитайте приятели и познати за препоръка, има страшно много талантливи художници по агенциите. Ето още илюстратори, чието творчество ми допада – Цвета Петрова, Гергана Боева, Мила Лозанова, Ася Колева, Елина Кръстева, Йосиф Чернашки.
Стъпка 3: сключване на договори
Може би не най-приятната стъпка от процеса, но абсолютна задължителна в него. В договорите се уточняват хонорари, осигуровки, авторски права, срок за изпълнение, отговорност при предявяване на претенции от страна на трети лица и други важни неща.
Стъпка 4: начало на креативния процес – писане на текст
Когато се захванах с проекта, нямах ни най-малка представа как може да се получи готин бебешки дневник. Вкъщи имах няколко, защото съм с малко дете и хората са ми подарявали, но нито един не ми харесваше. Струваха ми се досадни, подробни, некрасиви – абе, не нещо, което бих пазила години наред. Дори не нещо, което бих попълнила – във всички съм написала не повече от 20 думи общо. Затова когато започнах да измислям съдържанието на бебешкия албум Мини Ти, исках да е различен, смешен и любопитен за попълване от родителите и за четене от детето години по-късно. Да е детската книжка, която разказва собствената история на детето. Нахвърлянето на идеи започна с аудио бележки – осмелявам се да ви споделя няколко от тях и предварително се извинявам, че на заден фон се чува какво ли не (включително Калина, дъщеря ми):
След като се натрупаха няколко аудиобележки, започнах да разписвам разни идеи, защото така мозъкът ми работи най-добре – докато пиша на ръка. Вече имах някакво грубо нахвърляно съдържание, което трябваше да развия, и търпеливо чаках да ми хрумнат идеи за всяка страница, без да се ръчкам твърде много. Честно да ви кажа, не знам как хората успяват да са креативни под напрежение – на мен ми е много трудно, затова се постарах да ми е възможно най-спокойно, докато завърша текста. И се получи супер бързо – написах го целия за по-малко от две седмици (сумарно). Идеите за оформлението на някои неща ми дойдоха по странен начин – докато се чудех как да са структурирани празниците например, отворих сайт за снимки и започнах да разглеждам категорията Коледа. Изскочи ми снимка на варено жито, от там се сетих за думата рецепта и оформих коледната страничка в албума като рецепта за готвене, само че за вълшебни празници. В бележника ми има и разни неща, които не намериха място във финалния албум – като зайче в казан, което съм написала само за да разсмея Ванката (идеята беше негова).
И така, в един момент текстът вече беше готов, проверен хиляда пъти за грешки (по принцип е добре да има коректор, който да свърши тази работа, но ние действахме със стегнат бюджет, така че минахме без) и изпратен за обратна връзка към две мои и две Крисини приятелки с малки деца. След като чухме и взехме предвид мнението им, преминахме към следващата стъпка, а именно…
Стъпка 5: дизайн
Първото, което Миленка направи, беше да ни предложи скици на зайчето в различни пози, както и варианти за илюстрацията на корицата и за вътрешно оформление на две странички – с нейно позволение споделям няколко от тези неща, за да видите как е започнала:
Цветовете на вторите две картинки са по-убити, защото първоначално бяхме решили да използваме цветовата гама на магазина (тя е доста бледа), но в последствие се отказахме от нея. С Криси се спряхме на вариант 3 за корицата – зайчето, което гледа към полароидните снимки – и Миленка разви скицата до следната рисунка:
Първият вариант ни хареса страшно много (аз още съм си влюбена в него), но се притеснихме, че розовата гама може да разколебае хората, които ще купят албума за момченце. Затова и Миленка пробва с по-неутрални цветове (жълт тапет), но този вариант пък ни се стори недостатъчно детски и шарен. Финалната корица изглежда така:
След като я финализирахме, Миленка нареди целия текст на албума с избрания шрифт, местата за писане, пространствата за илюстрации и снимки. Целта на това беше да потвърдим мястото на всяко нещо, преди тя да започне да рисува отгоре, защото всякакви неравномерни разстояния между редове, летящи чертички и излишни букви се виждат и поправят по-лесно на бял фон. Проверката е доста пипкава – за мен винаги е по-лесно да преглеждам за грешки, като си принтирам материалите в реален размер, отколкото да кьоря екрана на монитора (освен това от второто има голям шанс да остана без очи). Когато потвърдихме разположението на всички страници, Миленка се зае с илюстрирането им. Една от най-любимите ми странички е тази, върху която се отбелязва как расте бебето – тази схема ми е в главата от самото начало на процеса по измисляне на албума, а Миленка свърши блестяща работа с изобразяването ѝ (не очаквах да стане чак толкова готинo, честно!):
Мисля, че схемата е ясна, но за всеки случай ще обясня – идеята е майката (или който попълва албума за детето) да отбелязва с точки (точка се слага на мястото, на което се пресичат линиите за теглото и за ръста в настоящия момент) неговия растеж. Може всеки месец, може веднъж на три месеца – както иска. Под точката може да си запише “1 месец”, “3 месеца” и т.н., за да знае всяка точка на какъв етап отговаря. Да ви кажа, аз помня Калина само на 1 месец и на 1 годинка колко голяма е била, така че сигурно само това ще отбележа в нейния албум, но все пак тя вече не е бебенце – ако човек попълва в хода на развитието на детето си от самото начало, ще е по-лесно.
(междинна стъпка – сдобиване с ISBN и с баркод, ако ще продавате продукта и на други места)
Това е нещо, което ние си спестихме, защото албумът не е точно книга, за да му издаваме ISBN, и ще се продава само и единствено в Мини Ти, т.е. не му трябва баркод. Ако при вас нещата не стоят така, прочетете тук за ISBN и тук – за баркод. И двете се печатат на задната корица, ISBN-ът се пише и на страницата с информацията за изданието и за авторите.
Стъпка 6: предпечатна подготовка
Когато дизайнът на цялото издание е готов, текстът е проверен финално за грешки и всяка страничка е потвърдена и от издателя, е време за подготовка за печат. Както вече ви казах, ние си имахме DTP специалист, който да се погрижи за това, но по принцип има още два варианта – дизайнерът да го поеме или да го възложите на печатницата (всяка си има собствен предпечатар). Първо се подготвя книжното тяло и му се пуска цветна проба в печатницата – за да видите как излизат цветовете на избраната хартия и евентуално да се хване някоя грешка (може предпечатарят неволно да е разместил нещо или пък вие да сте изпуснали някоя правописна грешка, дизайнерът да не е нарисувал някоя сянка, цветовете да не ви харесат – всичко се случва). Цветната проба се гледа под лупа от всички участници в създаването на продукта – project manager (или координатор, както искате му кажете), копирайтър, дизайнер, предпечатист, клиент. На долната снимка координатор/копирайтър и дизайнер позират за снимка (дизайнерът доста по-успешно, няма какво да се лъжем), след като са се радвали на цветна проба един час (и половин са се опитвали да се снимат като хората с таблет):
След като потвърдите цветната проба, книжното тяло се пуска за печат.
Стъпка 7: печат
Тук няма много какво да философствам – книжното тяло се печата, подрязва се и после се подшива. Когато е готово, печатницата измерва ширината на ръбчето и ви дава точни параметри (най-добре макет), по които да направите предпечатна подготовка на облеклото на корицата (ако ще е твърда, какъвто бе случаят при нас).
Връщаме се за кратко към стъпка 6 и подготвяме и корицата за печат. Печатницата произвежда визията, облича твърдата корица с нея, подчертава някои елементи с частичен лак (при предпечатната подготовка се отбелязват местата, върху които трябва да се положи лак) и накрая прикрепва книжното тяло към нея. Целият процес на производство продължава между 2 и 3 седмици.
Стъпка 8: разпространение и комуникация
Честито, вашият продукт е готов! От тук нататък основните ви две грижи са къде ще го продавате и как ще популяризирате съществуването му. Ако сте се насочили към инфлуенсъри за комуникационната си кампания, ви препоръчвам да погледнете тази статия, в която давам няколко съвета за избор на подходящ човек и за ненатрапчиво позициониране на продукта ви в неговото съдържание.
Нашия продукт – бебешки албум “Дневник на твоето детство” – може да поръчате тук. Ако ви е харесал, но в момента нямате нужда от такъв продукт (напълно ви влизам в положение – специфичен е, трябва ви бебе все пак), ще съм ви изключително признателна, ако го препоръчате (или направо вземете за подарък) на свои познати и приятели, за които би бил по-подходящ. Гарантирам ви, че ще получат нещо, създадено с много обич и грижа:)
Благодаря ви, че стигнахте до края – дългичко се получи, но се надявам да ви е било интересно и полезно. До скоро,
Рози
П.П. О, и последно – тук може да прочетете как всички от екипа изпълнихме едно от предизвикателствата в албума.
La vie en rose 