Tag: Рози Борачева

Не знам какъв е правилният начин да започнеш публикация в блог, в който не е писано от години (не преувеличавам, хора, много време мина). От една страна, никой вече не те помни, така че какъв е смисълът да се хабиш за някакво интро с обяснения, от друга - тъкмо защото никой не те помни, може [...]

Вървяха по Шишман в мълчание. Той дори извади телефона си и плъзна пръст по екрана, но тя беше толкова отегчена, че не се възмути. "Никога повече!", мислеше си, ядосана на себе си. Сигурно имаше предвид, че никога повече няма да излиза с някого след запознанство в бара - явно лошото осветление и стабилното количество алкохол [...]

1. Сдобийте се по някакъв начин с "Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София" на Соня Тодорова - има го по книжарниците, имат го и някои от вашите приятели (например аз), така че можете да им го поискате. 2. Отидете на някое тихо и спокойно място и [...]

Лудо влюбена съм в поезията от единадесети клас - мисля, че тогава изучавахме Димчо Дебелянов, а той беше първото ми вдъхновение. До онзи момент смятах, че стихотворенията са скучни, че в толкова малко текст не можеш да кажеш нищо, че на някои може и поезията да им харесва, но със сигурност тя не е за [...]

От два дни из главата ми се върти нещо, което мислех, че мога и да спестя на света около мен. Така де - всички пишат по тази тема, всички знаят - кой повече, кой по-малко, но от цялата тази информация не виждам да се получава нищо градивно. И нали съм си многознайко - дървен философ, [...]

Има дни, в които последното, което ми идва отвътре, е да се усмихна. Има и такива седмици. Когато обаче се усетя, че поредицата се е наредила в цял месец, е време за спешни мерки. Още от самото начало идеята ми за блога беше той да е място, което да помага на хората да са по-щастливи [...]

... или за вторник, за сряда... схванахте ми мисълта. По принцип понеделник и вторник са ми най-тегави, защото знам, че и на следващия ден няма да се наспя, и на по-следващия, и на по-по-следващия, но да кажем, че рецептата ми може да е валидна и за дни, в които не сте чак толкова потиснати. Вчерашната [...]

"В театъра, скъпи мой, всеки тенекиен човек има шанса да открие сърцето си." - казва Труман, героят на Атанас Атанасов в "Хората от Оз" на Яна Борисова и Галин Стоев. Трябва ли ви друго, за да се самоизритате на театър съвсем скоро? Надявам се, че не. Решихме първия въпрос много бързо. Вторият сигурно е какво [...]

Когато се преместих в София, смених няколко (добре де, две) квартири, които обитавах сама, преди да осъзная колко хубаво (и значително по-изгодно) би било, ако си намеря другарче в това занимание самотно. Признавам, че първоначално точно високите наеми в столицата ме подтикнаха към търсене на съквартирантка, защото веднъж изнесла се от къщи, където делях стаята [...]

Има поне три причини да смятам днешния понеделник - 2 март 2015 - за изключително необикновен. Първата определено печели и приза за най-приятна - отворих очи (за постоянно - поне засега) в 11 часа и 14 минути. Това може и да не се брои за изключително преживяване от повечето 20-годишни, които познавам, но за мен [...]