От два дни из главата ми се върти нещо, което мислех, че мога и да спестя на света около мен. Така де – всички пишат по тази тема, всички знаят – кой повече, кой по-малко, но от цялата тази информация не виждам да се получава нищо градивно. И нали съм си многознайко – дървен философ, реших да оправя кашата, като се изкажа и аз. Ако сте на диета, спрете да четете тази публикация. Глупости, какво говоря – ако сте на диета, веднага спрете да бъдете на диета. Ама моментално.
Защо е толкова модерно да се храним здравословно? И какво означава “здравословно” всъщност? За някои това е да не ядеш месо, за други – изобщо никакви животински продукти да не се катерят по трапезата ти, за трети, напротив – хлябът е това, което ни съсипва, пшеницата – масов убиец, който трябва да бъде изтребен. Хайде всички да консумираме онова, което са убивали сами нашите прадеди, и да бойкотираме въглехидратите! Аз стоя отстрани и питам – с каква цел? Да приемем, че някой от всичките изброени режими е верен – вечно ли ще живеем, ако се съобразяваме постоянно с него? По-щастливи ли ще сме, ако всяка вечер в чинията ни стои неизменната свинска пържола със салата или пък сурова разядка от накиснат боб и салата от кълнове?
Аз мисля, че се храня здравословно. Да, аз, човекът на крайностите, който мина през всички възможни диети през пубертета, сега се стремя към баланс. Бях “веган”, сиреч не ядях никакви млечни продукти и яйца, след като прочетох “Ензимният фактор” на Хироми Шиния (тя е готина, нищо, че ме вкара във филма – хвърлете ѝ един поглед), спрях кафето заради съветите на същия този лекар, след това пък една фитнес инструкторка ме запали по наблягането върху протеините, ама то какви протеини, като не ям месо… и се отказах да следвам нечия чужда пътечка. Всъщност… аз не се храня здравословно. Аз се храня с ХРАНА. Храна е това, което, както се казваше в един виц, баба ти може да разпознае като такава, това, чийто етикет на нея не ѝ се налага да го разчита, защото няма такъв. Храна е онова, което може да ти даде едновременно енергия да тичаш по задачи и микроелементи, които да ти задвижат мозъка. Храна е ей онова, зеленото, което не го обичаше като малък. Храна е всичко, което някой, който те обича, ти е приготвил, след като се е прибрал от работа – въпреки че се е чувствал като пребит.
Вярно е, че в забързаното си ежедневие трудно намираме време за хранене, вместо за “прилапване на крак”, но веднъж постараем ли се да си изградим навика да се грижим за себе си, по-натам ще става само по-лесно. В същото време обаче съм толкова уморена от крайни твърдения, че съм готова да зашлевя следващия, който ми каже, че това не го яде, защото е вредно – да, ако става на въпрос за чипса в лъскава опаковка, съм съгласна, но, хора, половин чаша мляко в кафето? Шоколадово суфле за десерт през някой понеделник, в който светът ви е крив? Нима ще ви отровят?
Отне ми много време – така де, по моите си стандарти, след като съм на 21, 8-9 години са си доста голям период – за да осъзная, че яденето не е необходимо да се свързва с мъчение, лишаване или абсолютен смисъл. Залитане в която и да е крайност е вредно – ето това вече с червени букви дори бих го написала – както бързото хранене, така и вманиачаването и броенето на залчета и калории. Не е толкова важно да сте слаби, но е много важно да сте здрави. Привържениците на протеиновите диети ще ви кажат, че не е добре да ядете много плодове. Моля?! Яжте си ги с щайгите, ако щете. Храната е удоволствие. Храната е любов. Храната може да бъде и фетиш – нима това е лошо в която и да е вселена?! Хайде, стига глупости.
Обичайте себе си – ама на всички нива. Обичайте ума си, обичайте сърцето си, обичайте тялото си и се вслушвайте в него – то със сигурност знае верния път. Хей, ама да знаете, че когато едно гласче ви каже, че и днес ви мързи да се раздвижите, но пък можете да си поръчате една голяма пица за вечеря, то може и да е на дяволчето върху лявото ви рамо, става ли?
La vie en rose 