Днешната статия няма претенциите да бъде сериозен анализ на имотния (наемен) пазар в София, нито пък може да ви гарантира усвояването на някакви изключително полезни нови знания и умения. Има обаче известен шанс да ви разсмее.
Човек и добре да живее, в един момент трябва да се премести. При мен той настъпи за първи път малко след абитуриентския ми бал, когато се въоръжих с няколко сака и куфара и се качих на милото родно БДЖ. След три часа клатушкане се приземих на гости у роднини и тръгнах на лов за квартира. Годината беше 2013, затова в homes.bg все още имаше и обяви на реално съществуващи апартаменти. Намерих своята находка много бързо – студио с нисък наем на приземен етаж в Красна поляна, идеално, ще ми е близо до НБУ, веднага го взимам. От пребиваването си там (9 дълги месеца) научих следното:
- Думите невинаги са това, което са. В случая “приземният етаж” се оказа мазе.
- В мазетата има хлебарки.
- Не можеш да затоплиш помещение 32 квадрата с един радиатор. Наложи ми се да напусна леглото (намиращо се твърде далеч от радиатора) и да се преместя на дивана (намиращ се малко по-близо до радиатора).
- Дебелите тежки юргани от времето на баба ти са изключително практични, когато в апартамента ти температурата не е значително по-висока от тази във входа (благодаря, бабо!).
- Прозорците са важни. Един не е достатъчен.
- За да работи пералнята, трябва първо да пуснеш водата от крана (признавам, пропускът тук беше мой).
- Не наемай апартамент с “Раховец”, непочистван от години.
- Ако в банята се влиза с изкачване на стъпало, има голям шанс да си наводняваш апартамента при всяко къпане.
- Красна поляна се намира твърде близо до Факултето.
- Ако под нощната лампа има гъба с внушителни размери, бягай надалеч.
И все пак имам някои мили спомени от този апартамент – успях да изровя една снимка, която доказва, че поне веднъж в него е влязла светлина (подозирам, че е било през първите два месеца, защото още беше лято):
И така, абсолютно необяснимо, веднага щом успях да преживея зимата, се насочих към нова квартира. За съжаление, не съм била достатъчно помъдряла. От 7-те си месеца в следващия апартамент – аристократично жилище с камина в стара тухлена сграда в Лозенец, пък научих следното:
- Ако живееш на последния етаж в сграда с калпав покрив, когато вали навън, вали и у вас.
- Пералнята е незаменим уред. Човек може да живее без много неща, но тя не е сред тях. Не наемай квартира без пералня, ако не можеш да си позволиш да си купиш твоя.
- Много е важно да имаш съседи – ако никой не живее под теб, над теб и до теб, жилището няма стопляне.
- Баня без ТЕЦ през зимата може да се затопли, като сипеш спирт за горене в консервна кутия и го запалиш. Това е едно знание, без което ми се искаше да мина.
- Високи аристократични тавани = още повече студ. Абе като цяло в тази квартира ключовата дума беше “студ”.
Сигурно има и още, но замръзналият ми мозък не го е запаметил трайно. Краката и едно старо Рено ме пренесоха по най-бързия възможен начин към следващото място – Гео Милев, където за първи път живях със съквартирантка и създадох този блог. Уроците отново бяха полезни (този път имаше и приятни):
- Човек, натрупал 3000 лв. сметки към Топлофикация, които не може да плати, не е някой, на когото можеш да разчиташ и когото искаш за хазяин.
- Много е яко да имаш килер.
- Супер готино е да живееш с добра приятелка.
- Когато си на първия етаж и терасата ти е на нивото на улицата, някой може да се изкуши да се прехвърли през нея и да огледа дали си вкъщи.
- ТЕЦ-ът е велика работа.
Между тази и следващата квартира събрах малко знание и за брокерското съсловие – не знам дали това са общоизвестни факти, но тъй като за мен бяха нови, си позволявам да ви ги споделя:
- Повечето обяви по сайтовете за имоти са фалшиви – целта е да звъннете (обикновено никой не вдига), брокерът да ви върне после обаждане и да пита какво търсите, да се окаже, че за съжаление точно този имот вече не е свободен (“Ей сега го взеха!”), и да започне да ви предлага други места, които са далеч под критериите ви. След оглед на няколко дупки ви се показва някое що-годе прилично жилище, което вие с облекчение наемате, защото го сравнявате с останалите, които сте видели, и то изглежда ОК. Това е благоприятната схема.
- Друг вариант е да ви покажат апартамент, който нямат никакво намерение да ви дадат. “Собственикът в момента не е в града”, обаче за да запазите жилището, трябва да дадете стоп-капаро. Тук има две възможности – брокерът директно да духне с капарото или да ви даде разписка, на която пише, че капарото остава за агенцията, ако вие се откажете от сделката. След това в договора се оказва, че наемът е много по-висок от този, за който сте се разбрали (а информация за него липсва в разписката за стоп-капарото), и вие се отказвате от апартамента. Опа, обаче при това положение капарото остава за брокера – много съжаляваме. Всъщност има и трета възможност, сега се сетих – давате стоп-капаро, сделката пропада по вина на собственика (“Ех, много неприятно, той си е намерил наематели и е решил да прескочи агенцията”), обаче брокерът отказва да ви върне капарото с обяснението, че ей сега ще ви намери нещо още по-добро и е хубаво да разполага с парите ви, за да ви го запази и да не го изпуснете като първия имот.
- Във Facebook има няколко групи, в които се качват обяви от собственици – полезно е да ги следите, като имате предвид, че хубавите жилища се заемат веднага и дори може да се наложи да убеждавате собственика, че вие сте най-подходящият наемател. Неприятно е, знам – това е все едно да се борите да си купите сирене в магазина, защото много клиенти го искат – но за съжаление в някои случаи се налага. Ето ги групите, които аз съм използвала: Квартири без брокер в София, Квартири и съквартиранти без брокери в София, Квартири в София от собственик.
- Ако все пак предпочитате да работите с брокер, си го изберете, както се избира лекар – след препоръка. Аз съм работила с iBrokers и по-точно – с Цвета Григорова, и съм много доволна. Казвате какви са ви критериите, колко е голям бюджетът ви и чакате предложения. Минусът е, че ще трябва да платите комисионна – 50% от размера на месечния наем.
И така, стигаме до четвъртата квартира – тази, в която живея (с Ванката) през последните пет години. Най-сетне намерих наистина хубаво място, в страхотен квартал и със симпатични наемодатели. Е, уроците отново не липсват:
- Изложението е много важно – в южни, югоизточни и югозападни стаи е светло. В северни стаи е яко тъмно. В западни и източни стаи е светло през половината ден и е поносимо, но не идеално.
- Старите дървени шкафове имат миризма, която няма махане и се просмуква във вещите, които държиш в тях.
- Дървената дограма се чисти ужасно трудно.
- Маркучите на мивките и на тоалетната трябва да се сменят редовно, защото като се спукат, става страшно.
- Вградените мебели (гардероби, шкафове, ламперия) заемат ужасно много място и правят разместването на стаите много трудно.
- Ако къщната работа ти идва в повече, може просто да я делегираш. Да наемеш фирма за почистване, която да ти помага, струва колкото една вечеря навън (на посещение), а напълно променя играта. Препоръчвам My Clean Sofia.
- Апартамент с кухня, хол и спалня е чудесен за двойка, но след като вече имаш дете, отеснява:)
Това ни доведе и до квартира номер 5 – уроците от нея тепърва предстоят, а междувременно мога да дам няколко съвета за по-леко преместване (тъй де, по-лесно може би, защото леко в никакъв случай няма да е, ще се мъкнат багажи все пак):
- Купете си чисти кашони (например от тук) – по-лесно, чисто и подредено е от пликове, сакове и куфари (с чиято помощ съм се местила досега). Количката за кашони също е плюс.
- Наемете хамали, ако имате собствени електроуреди (сушилня например) или обемни мебели.
- Платете за професионално почистване на новото жилище, преди да се нанесете (СТРУВА СИ!).
- Оставете си буфер от няколко дни за местенето, вместо да бързате да го свършите в рамките на един уикенд – ако 5 дни носите по малко вещи, се усеща по-леко. Със сигурност ще го има и ударния момент с многото кашони накрая, но ако има как да се разпрострете във времето, ще си улесните живота.
- Преди да опаковате багажа от старото си жилище, разчистете непотребните вещи, изхвърлете всичко старо и захабено, дарете запазените дрехи, които не носите, и продайте всичко голямо, което вече не използвате. Ако ви трябват бебешко легло, бебешка количка или пилон (не се шегувам), вижте дали не искате моите. Така де.
Надявам се да сте намерили нещо полезно за себе си или поне да съм успяла да ви разсмея със своите неволи. Човек така се учи:) Хайде, до скоро,
Рози
La vie en rose 