Десетилетие в музика: 60-те

По-назад от това няма да се връщаме, спокойно. Честно казано, дори и тук се затрудних – имам няколко любими песни от това десетилетие, но никога не съм го нищила в дълбочина, защото е… толкова, толкова отдавна.

Започваме с песента, от която се вдъхнових изобщо да правя тази поредица. Случайно попаднах на нея и ми хареса толкова много, че вече няколко месеца постоянно се върти и вкъщи, и в колата. Заглавието първоначално леко ме шашна, защото знаех, че Джон Денвър е загинал в самолетна катастрофа, но после видях, че между издаването на тази песен и въпросното събитие има 30 години.

Разбира се, не мога да пропусна най-знаковия изпълнител на десетилетието (всъщност май си дели мястото с Бийтълс). Забележително е колко зряло звучи Боб Дилън в музиката си от 60-те предвид факта, че тогава е на 20 и няколко години.

Странно е, че следващата песен, която е от 64-та година, може да е толкова актуална днес, вижте специално тези редове:

“Fools”, said I, “You do not know, silence like a cancer grows”

And the people bowed and prayed to the neon god they made

Много харесвам и тази на Simon & Garfunkel:

The Beach Boys са това, което си пускам, за да се развеселя – работи, особено тази песен. След Simon & Garfunkel може би и вие имате нужда, опитайте.

И стигаме до Бийтълс – Eleanor Rigby ми е любимата тяхна песен, текстът ѝ е абсолютен шедьовър:

Eleanor Rigby picks up the rice in the church where a wedding has been
Lives in a dream
Waits at the window, wearing the face that she keeps in a jar by the door
Who is it for?

All the lonely people, where do they all come from
All the lonely people, where do they all belong

Тази е любима на дъщеря ми:

Просто ще оставя това тук:

hey jude pie chart lyrical composition This Hey Jude Lyrical Pie Chart Also Looks Like a Peace Sign

Другият невероятен текстописец от 60-те, когото не мога да пропусна, е Джони Мичъл.

За човек, който харесва рок по принцип, имам много малко любими песни от този жанр от 60-те. Просто Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, The Rolling Stones, The Who, The Doors, Steppenwolf не са моите групи, харесвам само следващите три парчета.

И сега прескачаме към съвсем различен стил (с първата песен – и към различен сезон):

A Whiter Shade Of Pale ми е любимата балада на всички времена (наистина) – музиката е толкова красива, че дори не съм се заслушвала в текста (което е необичайно за мен).

Знам, че сега ще си тананикате California Dreamin’ цял ден – поне няма да съм само аз, ха.

Завършвам с един изпълнител, когото хич не харесвам, но явно гледането на твърде много романтични филми си е взело своето и съм се зарибила по тази песен. Какво пък.

Ще спра тук, че и без това стана доста измъчено – както виждате, не съм съвсем в свои води, но исках да ви подсетя за няколко песни. Ето ги и 60-тарските плейлисти, в които има много повече музика:

Приятно слушане и до скоро,

Рози

П.П. Ето ги и всички останали десетилетия в музика през моя поглед:

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s