Колекционирам илюстровани книжки от няколко години – още преди да имам дете. Първата, която си купих, беше “Принцеси. Забравени и безизвестни” на издателство “Рибка”. Спомням си колко удивена бях от нея, не можех да си представя, че някой може да нарисува нещо толкова разкошно. Ето ви една снимка, която показва колко съм щастлива, че съм си я купила (още на премиерата – бях убедена, че тиражът ще се изчерпи адски бързо, както и стана, но сега има нов и отново е налична):
След това колекцията ми много бързо набра сила и днес едва се побира в пространството, с което разполагаме. Купувам най-вече детски книжки, подходящи за дъщеря ми, но от време на време най-откровено глезя себе си. Днес ще ви покажа любимите си илюстровани издания в момента – в заглавието съм ги определила като книги за възрастни, но спокойно стават и за деца, просто по-големи – над 10-годишни може би.
Започвам с поредицата “Валери Петров за деца” на издателство Colibri – това са всъщност четири от известните му “Пет приказки”, но като отделни книжки, всяка с илюстрации от различен художник.
“Пук” е нарисувана от Мила Янева-Табакова, “Меко казано” – от Люба Халева, “В лунната стая” е илюстрована от Росица Ралева, а “Копче за сън” – от Мария Налбантова. В долната галерия съм сложила снимки на разтвори от всички книжки (в този ред, като последните две илюстрации са от “Копче за сън”).
Прекрасни са! Всички издания са с твърди корици (“Пук” се предлага и с меки), отпечатани на плътна хартия, с чудесен шрифт (българска кирилица!), а илюстрациите са съвършено различни, но всички ми допадат. Не мисля, че има нужда да коментирам самите истории – те са познати на всички, особено “Меко казано”, според мен тя е най-популярна (и нейната илюстраторка, Люба Халева, беше единствената, чието творчество познавах). На “Пук” и двамата с Ванката плакахме много. Нямам търпение дъщеря ми да поотрасне малко и да пробвам дали “Копче за сън” би помогнала за приспиване вечер. А “В лунната стая” е толкова поетична и красива, че според мен е идеална за подарък за някой лиричен човек.
Следващата книга, за която искам да ви разкажа, е великолепното издание на “Популярна книга за котките от Стария опосум” на Т.С. Елиът. Вече говорих за филма тук – покрай него открих книгата. Тя е двуезична – Брегов и Радев са направили първия български превод на поемите на Елиът (който е наистина добър, особено като се има предвид колко са особени те), но са включили и оригиналите, илюстрациите пък са на Аксел Шефлър. Заедно с книгата получавате цели пет книгоразделителя с илюстрации. Изданието е с меки корици (това е единственият минус за мен), шрифтът е чудесен, хартията – плътна, а удоволствието – пълно, ако комбинирате четенето с музиката.
Следваща в списъка е “Изгубената душа” на Олга Токарчук. Доста е странна, бих я определила като книга преживяване – историята е много кратка, буквално страничка и половина, но в същото време цялата книга я разказва по всякакъв възможен начин – с плътната хартия, със състарените корици, с меланхоличните илюстрации, в които всеки път откривам някой нов детайл. Наистина не съм виждала нищо подобно досега. През първите дни, след като си я купих, я разглеждах по няколко пъти на ден и си блъсках главата над поредността на рисунките, над персонажите в тях, опитвах се да навържа картинната история и да си обясня ролята на всеки пейзаж (още не съм успяла). Книгата прилича на съкровище, което сте намерили в най-долното чекмедже на нощното шкафче на баба си, потънало в прах. Обожавам я.
“Балконът” е още едно бижу, което разглеждам постоянно. Концепцията е много интересна – книгата е вдъхновена от стихотворението на Атанас Далчев “Балконът”, по което Зорница Христова пише сценарий, а Калина Мухова рисува илюстрациите. Всичките са графики – чак ми е странно, че ме грабнаха толкова много, защото по принцип това не е моят стил, винаги предпочитам цветни рисунки, но тези са наистина необикновени.
Ето част от стихотворението:
Той е железен, каменен, старинен;
1928 г.
такива има с хиляди в света,
обикновен, но само че зазидан:
един балкон без никаква врата.
Последната книга в кратката ми селекция ме привлече с илюстрациите на Люба Халева, които много харесвам – особено след като се сдобих с “Меко казано”. “Книгата на всички неща” от Хюс Кайер е юношески роман, който ме разтърси, разплака и разсмя – определено не го очаквах от книга, която съм купила заради илюстрациите. Основна тема в нея е домашното насилие, но аз бих я нарекла по-скоро книга за обичта, страховете, приятелството, въображението, музиката, литературата… абе, всички неща.
Това е от мен за днес – надявам се, че ви е станало една идея по-красиво. Ако искате да знаете още нещо за тези книжки, съм на разположение – пишете ми в коментарите или на мейла.
До следващия път,
Рози
La vie en rose 