Децата и социалните мрежи

Започвам тази статия със свито сърце, защото знам колко непопулярно е мнението ми по темата – дълго се чудих дали изобщо да пиша. В крайна сметка се реших, защото попаднах на интервю с фотографката Вера Гоцева, което ме обнадежди, че не съм чак такова малцинство, каквото си мислех. Ще цитирам Вера малко по-натам, но първо – каква е тази тема и защо ме вълнува толкова.

Когато се появи дъщеря ми преди малко повече от две години, с баща ѝ вече бяхме решили, че няма да публикуваме никакви нейни снимки в социалните мрежи. Това доведе до разни забавни случки, защото много хора изобщо не бяха разбрали, че имаме дете. Други, предполагам, може да са си помислили, че нещо не е наред, че нещо се е случило, щом не публикуваме бебешки материал. Родителите ни първоначално бяха съгласни с решението ни, но в един момент започна доста да им тежи, че не позволяваме детето да се появява във Facebook – най-малко, не могат да качат празничните семейни снимки онлайн, освен ако не си направим някоя специална без Калина, а пък това е кофти. И започнаха да ни питат – защо сте толкова против, всички останали си качват снимки на децата в профилите, какво лошо има да си споделяш радостта с приятели и познати? Започвам подред.

Детето е личност от раждането си. Няма никакво значение, че не може да говори и да изрази лично мнение. Ролята на родителя е да го прави вместо него. Ако някой прави нещо, което не се харесва на детето ви, ще го спрете веднага, нали? Качването на негови снимки в социалните мрежи може да е нещо такова – към настоящия момент детето няма мнение за него, но след 10 години ще има и може да не желае да присъства в социалките, облечено с поличка с тюл или плетено елече, омазано с тиква или голичко във ваната/на плажа. Тук ще цитирам Вера (Гоцева):

Децата са отделни личности, които имат право на избор дали животът им да бъде постоянно онлайн. Все повече изследвания и статии се появяват за това, че има тийнейджъри, които преживяват разрив с родителите си на основа това, че са им били пускани снимки от съвсем малки и нямат лично пространство. Франция стана първата държава, в която дете може да съди родител за тази практика. Отделно в началото на октомври миналата година от Microsoft публикуваха обширно изследване по темата, в което се посочва, че 42% от тийнейджърите са категорично против пускане на техни снимки от родителите им. 

Това видео по темата е много интересно:

Има хора, които не желаят да имат онлайн присъствие – съпругът ми е такъв, той няма профил във Facebook. Ако искам да кача негова снимка, първо му искам разрешение – смятам, че това показва уважение. Уважение, което няма как да засвидетелствам на детето си, ако го изтипосам там. Дарин Стойков написа нещо много смешно преди време:

Тез дечица вашите така както ги снимате и поствате още от 3-годишни, дали ще си намерят работа, като дойде време: „Добър ден, вие за коя позиция бяхте? Ауууу, ма много сладко бебе сте бил, голичък на плажа.“

И още нещо от Вера, с което съм много съгласна:

Професионалистите в областта на психотерапията от доста време говорят за многото капани, които поставяме на децата, превръщайки ги в онлайн герои. На първо място, от години се е изместил фокусът към изцяло външното/телесното. Ако имаш много снимки като „сладко бебе или дете“, имаш необходимостта да се придържаш към този модел и да искаш да бъдеш красив/а онлайн. 

Тук стигаме до основната причина родителите да споделят снимки на децата си онлайн – гордостта, че имат такова страхотно сладко дете, че то вече прави някакви неща самичко, че е пораснало, че е умно и т.н. Разбирам ги много добре – не съм робот, и на мен ми се иска да се похваля понякога, но осъзнавам, че тази нужда от чуждото одобрение е много вредна. Ванката беше слушал вчера по радиото интервю с някакъв изпълнител, който казал:

Имах профил във Facebook, но го изтрих. Осъзнах, че виртуалната ми личност е започнала да заема твърде много място – правех разни неща, за да се види онлайн, че съм ги правил, и се стреснах.

Много се впечатлих от този човек (жалко, че така и не разбрахме кой е) – най-вече от това, че веднага е взел мерки. Наблюдавам описаното от него все по-често – да се създават ситуации специално за да се направят снимки за социалните мрежи, защото реакцията на околните (изразена в лайкове и коментари) е станала наркотик. Това не е нещо, което искаме да предадем на децата си, сигурна съм.

Моето решение на проблема с нуждата от споделяне е следното – имаме си Viber група с бабите и дядовците и когато искаме да споделим с тях смешна муцунка или ново постижение на детето, изпращаме снимки и видеа там. Така те са в час какво се случва с Калина, а ние снимаме само ако не рискуваме да си развалим момента, като извадим телефоните – защото не чувстваме необходимост да осветлим всички какво прави детето ни.

Но да оставим тези два аргумента настрана – те са въпрос на лично мнение, лична преценка, може пък вие да мислите по друг начин, не като мен. Има ли обективни и рационални причини децата да не са участници в социалния поток от ранна възраст? Всъщност да. Отново се обръщам към Вера:

Хората рядко осъзнаваме, че снимките на деца в социалните мрежи са преди всичко бази данни, които могат да бъдат използвани за профилиране, задаване на модели и всякакви други мръсни неща. Миналата година Британското правителство излезе с изследване, в което се казва, че с темпото, с което се пускат снимки/data на деца в социалните мрежи, до 2030 ще има достатъчно информация, въз основа на която да се „открадват“ цели дигитални животи и съответно трети лица да се представят за децата ни, благодарение на deep fake технологиите. В крайна сметка точно от снимки е лесно да се събере най-необходимото – образ, дата на раждане, пол, раса, местоживеене, родствени връзки и т.н. Доказано е от организации като Интерпол, че най-голям източник на снимки на педофилските мрежи са социалките – Facebook и Instagram. Дори и да не говорим за публични постове, замислете се колко хора от списъка ни с приятели реално не познаваме. 

Ето едно кратко видео, което обяснява как работят deep fake технологиите:

Редовно из Facebook тръгват вирусни съобщения, които хората споделят, за да кажат, че не позволяват да им се използват снимките и личните данни, но ми се струва доста наивно да вярваме, че имаме някакъв контрол върху това. Веднъж качили ли сме нещо онлайн, то вече е обществено достояние и обществена собственост. Няма абсолютно никакъв начин да овладеем разпространението му, нито начините, по които хората ще го използват. Това вече е истински страшно. Аз предпочитам да запазя този контрол поне върху живота на дъщеря си, докато тя е достатъчно голяма да преценява сама.

Оставям ви да си помислите – ще се радвам да ми пишете по темата.

До скоро,

Рози

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s