Има дни, в които последното, което ми идва отвътре, е да се усмихна. Има и такива седмици. Когато обаче се усетя, че поредицата се е наредила в цял месец, е време за спешни мерки.
Още от самото начало идеята ми за блога беше той да е място, което да помага на хората да са по-щастливи – независимо за какво пиша в него. Няма определена насока, в която (засега) да искам да дръпна, дори нямам все още обособени категории, защото постовете не са достатъчно на брой, за да не изглеждат категориите тъжно празни. Единственото определение, което бих дала, е детски блог – дори да ви звучи смешно. Аз все още се имам за дете или поне се старая да не изгубя онази част от себе си, която се радва на магическите трикове и на захарния памук, но като цяло идеята на “детския” блог е друга. Децата не можеш да сложиш на диета; на тях няма как да им спреш музиката – ако останат на тихо, ще започнат да пеят, да тропат с крачета и ръчички, да създават звуци от всякакво естество; децата не разбират какво означава “бързаме”, “нямаме време”, “ще му дойде моментът и на това, но сега трябва да се занимаваме с други работи”… Те са господари на момента, за тях “сега” е единственото време, в което се живее, и няма обяснения, които могат да ги накарат да повярват в противното. Искам заедно да “поливаме” остатъците от децата в себе си, да отделим време, за да чуем какво имат да ни кажат, и най-вече – да намираме всички онези неща, които биха могли да ги зарадват, защото това би означавало и ние да се почувстваме доста по-добре.
Днес не ми е весело, вчера не ми беше хубаво, тази седмица не ми е радостно, а този месец, ако трябва да съм честна, не ми е щастливо въобще. И не съм аз, не се усмихвам, не се смея, не се сещам да се разсея и като цяло – животът не е розов. Сигурна съм, че всеки от вас е попадал в капана на лошото настроение, вечното бързане, невъзможността за качествена почивка – и, разбира се, на всеки му се е налагало да се измъкне от там, защото… просто не може да продължава така!
Затова днес ще се опитам да ви дам няколко идеи как да се почувствате по-добре – стискайте палци да помогнат и на мен:
1. Музика! Телефонът ми звъни от около година с тази прелест – и винаги успява да ме разведри поне малко. Повечето хора казват, че не могат да имат само една любима песен, аз обаче мога и даже си имам – поздравявам ви с нея. (…) – сега трябва да си изслушам цялата, затова паузирам писането за четири минути.
2. Разходка. В който и град да живеете, 100% някъде около вас има поне един приятен парк, който сега тъкмо се разлиства. Скромният дъждец не е извинение да не се раздвижите. Мога да ви обясня защо това ще ви се отрази добре и на биохимично ниво, но, честно – на някого занимава ли му се да чете подобни глупости, когато е в лошо настроение? Не мисля.
3. Сън. Някой беше казал, че няма болест, която да не се лекува с добър смях и качествена дрямка. За болест не знам, но всеки път, когато се срещна с някого, който е сериозно кисел, ми иде да му препоръчам да се наспи и тогава да говори с мен. Горещо ви съветвам да полегнете за няколко часа – ако имате време, разбира се. Аз нямам. И ми е тъжно.
4. Шоколад. Може би най-сигурният начин стаята около вас да се оцвети в по-топли нюанси. Млечният се препоръчва след изтощителен ден, в който сте се срещали с необосновано висок брой неадекватни хора – действа по-бързо от натуралния. Ако сте на диета – затворете прозореца и отворете някой друг блог. Шегувам се. Или пък не.
5. Поезия. Тази точка звучи странно, знам, може би и аз щях да се пуля невярващо (нямам скрити камери у вас, просто стрелям на сляпо, не се стряскайте), ако преди четири-пет години скуката и липсата на богат избор в училищната библиотека не ме бяха срещнали с Дамян Дамянов. От тогава някъде датира и любимият ми навик да си записвам на ръка всички приказни поредици от думи, които си харесам, дори и да не са в рими. Има изненадващо силен терапевтичен ефект. Сега идва сюблимният момент, в който ще ви запозная с извадка от своя червен дневник. Разбира се, освен готини цитати и любими мои стихотворения, в него има и голям брой срамни истории, но все пак коя тийнейджърка не е правила глупости и не си е търсила гадже като побъркана? Не ми отговаряйте, нямам нужда да се отчайвам допълнително.
Между другото, това е на Елисавета Багряна и ми е много любимо.
6. Люлки. Напълно сериозна съм. Не знам защо люлеенето има толкова чуден ефект, но той е безспорен. Съветвам ви обаче да откриете по-непосещавана детска площадка за целта, тъй като някои майки са склонни към насилие, ако детето им не получи достъп до детската площадка ВЕДНАГА.
7. Приказки. Прочетете поне една. Замислете се – откога не сте се потапяли в детска литература? Помните ли “Дивите лебеди” на Андерсен? Така де, неговите приказки не са най-подходящото нещо за мъничета, но вие, прекрасни мои читатели, със сигурност сте на идеалната възраст за тях. Моята любима терапия е Хари Потър – за съжаление сега поредицата не е при мен, но след малко планирам да се гмурна във “Вълшебникът от Оз”.
Това са седемте стъпки за отдалечаване от евентуален хомоцид, които ми хрумнаха на прима виста. Те умишлено не включват участието на някой друг човек – мисля, че на всеки от нас би му било полезно най-напред да се научи как успешно да ощастливи сам себе си. Ясно е, че гушкането на любими хора, споделянето с най-доверените (и склонните да слушат… и да слушат… и да слушат) или дори само чуването на гласа на някого наистина специален може да ви извади от дупката. Но понякога на разположение сте… само вие. И това е страхотно – наистина. Вие сте най-хубавото, което може да ви се случи. Обичайте се, ама много силно, и се поглезете тази вечер. Заради мен.
La vie en rose 