Бързам да ви предупредя още от началото, че тази селекция не е светла и щастлива. Много обичам тежки филми, които не ми излизат от главата дни, седмици и понякога дори месеци наред. Днес съм ви подбрала три, обединени от това, че всички разглеждат взаимоотношенията между двама души, които са създали дете, в различни (разбирайте травматични) ситуации.
The Disappearance Of Eleanor Rigby (Her, Him, Them)
Започвам с този филм, защото го гледах за първи път преди поне половин година, а все още се сещам за него почти всеки ден – толкова много ме впечатли. Подходът на режисьора към историята е уникален – той е създал не един, а три отделни филма. Her проследява всички събития от гледната точка на жената, Him – от гледната точка на мъжа, а Them е монтаж от най-важните части от другите два и се опитва да разкаже линейно общата им история. Ако не сте сигурни, че темата е вашата, може да гледате него, защото е най-кратък (разбирайте – около 2 часа, докато другите два са общо 3), но аз лично ви препоръчвам да погледнете всички. Нещо много любопитно – общите преживявания на героите са показани по различен начин в Her и Him, защото често хората си спомнят различно едно и също нещо.
Елинор и Конър са женена двойка, която е преживяла нещо изключително травматично (няма да казвам какво, защото не е предвидено зрителят да го знае предварително). Из филмите има разпръснати ретроспекции, които ни позволяват да надникнем в щастливи моменти от връзката им преди въпросното събитие, но фокусът е към това как се справя всеки от тях с мъката си и какво се случва с отношенията помежду им.
Филмът е много емоционален, без да е сантиментален, а актьорите – Джесика Частейн и Джеймс МакАвой – са удивително добри. Не всяка секунда е супер наситена с действие (особено в Her версията), така че ако предпочитате динамичното кино, може би не е за вас.
Оценката в imdb e 6.3/10 за събирателния филм и 6.9/10 за отделните версии, аз давам 8/10. Трейлър може да гледате тук.
Шансът да сте пропуснали Marriage Story през последната година е доста малък – беше един от големите претенденти на Оскарите с общо 6 номинации, от които взе една награда – за най-добра поддържаща актриса (Лора Дърн, музата на Дейвид Линч). Аз все пак реших да го включа, защото според мен е задължителен и е най-добрият прочит на развода, който съм гледала.
Според синопсиса в imdb това е поглед към един брак, който се разпада, и едно семейство, което остава заедно, обаче аз хич не го виждам така (няма проблем, де, това е магията на киното). Много пъти сме виждали колко трудно е за майката при развод, какво изживява детето, когато родителите му се разделят, но досега не бях попадала на толкова откровен и болезнен прочит на чувствата на бащата. Оказва се, че той е най-прецаканият – поне в тази история. Довчера си имал семейство, живял си с детето си, взимал си участие във всеки момент от живота му – а днес вече си далеч от него, отваря ти се пролука да го видиш един или два пъти седмично и ставаш второстепенен герой. Както личи, аз съм пристрастна (в този филм няма как да не си), макар че виждам и гледната точка на жената (без непременно да съм съгласна с нея).
Героите са изградени брилянтно, актьорите (отново) са ужасно убедителни (с тази си роля Адам Драйвър изтри Кайло Рен от съзнанието ми и се качи на бая висок пиедестал), а кутията с кърпички е направо задължителна. Оценката в imdb e 8/10, аз му давам 8.5/10, а трейлърът е тук.
Последният филм от селекцията е най-трудният за гледане – европейско кино, какво да ви кажа. За мен беше мъка, признавам си, но ми влезе под кожата, затова прецених, че си струва да го включа.
И тук има голяма любов (аз я усетих главно от трейлъра – самият филм е така подреден, че не разбираш много добре защо тези хора се обичат, всичко между тях изглежда много прозаично), която бива подложена на изпитание след раждането на детето им. Майката е странна – обсебена от чистотата във всеки аспект, най-вече в храненето – и с това застрашава живота на сина си. Бащата е раздвоен между силното си желание да запази семейството цяло и страха за здравето на детето. Много интересен феномен, който са уловили, е безпрекословната вяра на мъжа в уменията на жената да се грижи за бебето, в нейните способности и решения, която е и причината търпението на героя да издържи толкова дълго време.
Вече споменах, че филмът се гледа трудно – най-вече заради ужаса, който се натрупва в теб за детето (особено ако самият ти си родител). Няма да споменавам нищо за края, освен че е изненадващ – а аз обикновено това търся в киното, така че останах доволна.
Оценката в imdb е 6.4/10, аз му давам 7/10, а трейлър може да гледате тук.
Много ще се радвам, ако ми пишете, след като гледате някой от филмите – мисля, че има за всекиго по нещо. Така де – за всеки, който харесва да потъва в тъмнички неща като мен. До следващия път,
Рози
La vie en rose 