Десетилетие в музика: 80-те

И така, влизаме с гръм и трясък в най-шумното и шарено десетилетие – добре дошли! Ще има много мятане на (бухнала) коса, неудобни тоалети (неудобни и за носене, и за, хм, гледане – виждали ли сте късите панталонки на Джон Бон Джови например?), скандален грим, епичност (Ванка, съжалявам, няма да включа Бони Тейлър) и смешни танци. Готови?

Започвам с любимата си песен от 80-те (защо не?) – открих тази група, благодарение на един филм, за който ще ви разказвам скоро. Струва ми се супер представителна за десетилетието – вие какво мислите?

Имам в главата си разни супер безсмислени факти, които по принцип само заемат място, но ето, че сега мога да се опитам да ви впечатля с един от тях – тази песен става номер 1 в класацията на Билборд на 23 април ’83 (т.е. точно 11 години, преди аз да се родя). Удивително, а? Май по-скоро не баш. Както и да е, много си е готина песента.

Още се мотаем в 83-та – ако някога сте си тананикали тази песен, без да знаете коя е точно, може да ми благодарите. Знам, че аз поне я издирвах години наред (преди умния интернет, говоря). За нея има слухове, че е писана за убийството на Джон Ленън, макар че детайлите не съвпадат (ето още един безсмислен факт, който помня).

Я да видим – кой е гледал Stranger Things? Първият сезон е меко казано страхотен, нататък вече не съм толкова крайна в препоръките. Говоря за сериала, защото тази песен играе много готина роля в него, именно това ме накара да я харесам толкова.

Първоначално се запалих по тази песен на Mike + The Mechanics, защото интрото много ми заприлича на темата на Лора Палмър от Twin Peaks – не мислите ли, че Анджело Бадaлaменти се е вдъхновил от тук? Както и да е, ще стигнем и до него, но в следващото десетилетие.

Дълго се чудих коя песен на Roxette да включа и в крайна сметка реших да е тази. През 2015 ходихме на техен концерт в Арена Армеец. Понеже имаше някакви технически проблеми, в един момент Мари се оказа по средата на сцената сама (в количка), в пълна тишина, докато всички останали се опитваха да оправят озвучението. И точно тогава публиката запя Spending My Time – беше брутално, дори тя се разплака.

И от Брайън Адамс много мъдрих какво да избера, но Ванката каза: “Слагай някоя, пиши, че Брайън Адамс е пич, и толкова.” Ми толкова, какво да ви кажа. Само дето не можах да избера една и затова са две.

Значи, знам, че започнах с подигравка към Джон Бон Джови, но това не отменя факта, че Bon Jovi са ми любимата група от пети клас насам. Той самият е казвал много пъти, че ако някой иска да го измъчва, трябва просто да го върже и да му пусне първите им пет видеоклипа (наистина са адски смешни, най-вече този). Аз обичам всичката им музика, но подозирам, че зад това се крие известна доза сантименталност, затова ще внимавам да не ви залея с твърде много Bon Jovi.

От Били Джоъл обаче няма да ви лиша, още повече, че We Didn’t Start The Fire е с един от най-гениалните текстове, писани някога. Самият Били обаче не я харесва особено и сравнява мелодията ѝ със звука на зъболекарски инструмент. Аз нямам такива оплаквания.

Обещах ви смешни танци, нали? 80-те като цяло са ми най-смешното десетилетие, не мога да повярвам, че хората някога са били толкова откровено абсурдни. Не ме разбирайте погрешно – това супер много ми харесва. Просто е странно.

И докато сме на танцувална вълна – ето го и най-лошия танцьор в историята на музиката (това са думи на хореографката на I’m Still Standing – след няколко дни опити да включи Елтън Джон в танците, тя просто му забранява да танцува и му нарежда да се разхожда, да щрака с пръсти и да чаровничи, но в никакъв случай да не се кърши). Моля, прескочете до 00:45 и ще разберете какво е имала предвид жената. Покъртително. Много го обичам.

Харесвах тази песен години наред, преди да се светна, че я изпълнява вокалистът на Eagles – не че е кой-знае-колко важно, ама по принцип се гордея, че знам някакви такива неща. Като бях малка, за кратко стана популярен един кавър на DJ Sammy, може да сте чували него.

Drive ми е абсолютната 80-тарска песен, бих описала цялото десетилетие с нея, освен това обожавам да си я пускам, докато карам (особено из празна тъмна София – много автентично). Между другото, само аз ли намирам за забавна връзката между името на групата и името на песента?

За Journey нямам какво да кажа, освен че са супер подходящи за караоке, ако се чудите какво да пеете. Искаше ми се по възможност да ви спестя баналните радио-1-мила-голд песни, но тази си е готина, нищо че е комерсиална.

Харесвам Alan Parsons от малка, защото тези две песни се слушаха много вкъщи. Още ме побиват тръпки от тях – освен че са много хубави, има и нещо тъжно/зловещо в тях.

Винаги съм свързвала Фил Колинс основно с Тарзан (всички песни в саундтрака към филма са негови). Интересен факт е, че той започва кариерата си като барабанист и едва по-късно става вокалист на Genesis.

With Or Without You е от 80-те, но като я слушам, винаги се сещам за сцената от “Приятели”, в която Рейчъл седи на прозореца и гледа как дъждовните капки се стичат по стъклото на фона на U2… много е драматично, преди да стане супер смешно.

Когато бях в 6-7 клас, Whitesnake имаха концерт с Def Leppard в София и аз мрънках супер много, че съм го изпуснала – заради Whitesnake. За Def Leppard никога не бях чувала и баща ми беше супер възмутен от този факт. Толкова възмутен, че ми купи техен диск и ме накара да го слушаме през целия път до Белград. Еми какво да направя, започнах да ги харесвам.

Една вечер преди 4-5 години Ванката се хвана да ми разказва “Животът на Браян” и ми стана толкова смешно от разказа му, че настоях веднага да си го пуснем, нищо, че беше доста късно. Честно да ви кажа, разказът си остана за мен по-смешен от самия филм, но песента много ми харесва и още си я слушам редовно. Отварям скоба, за да не помислите, че съм объркала годините – филмът е от 1979, но Monty Python издават албум с музиката си през 1989, така че сме в правилното десетилетие. О, и един забавен факт – езикът за програмиране Python е кръстен на Monty Python. В официалния FAQ (документ с често задавани въпроси) на езика даже присъства въпросът: “Трябва ли да харесвам Monty Python?”, а отговорът е: “Не, но помага.”

И така, да приключваме за днес, а? Аз лично доста се измъчих, докато подбера песни, от които не ми се гади (просто всички радиостанции много злоупотребяват с музиката от това десетилетие) – надявам се да откриете и нещо за себе си в селекцията ми.

Ако пък не, потърсете го тук:

Хайде, следващия път ще е нещо по-свежо, горе главите. Дотогава,

Рози

П.П. Ето ги и всички останали десетилетия в музика през моя поглед:

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s