Очарованието на Сендовата система

Кога за последен път открихте нещо, което искрено да ви впечатли? Днес ще ви разкажа за моето такова откритие, от което бях изумена най-вече защото до онзи момент нямах ни най-малка представа, че то се е случило.

Беше пролетта на 2018 и с Ванката се разхождахме из Пловдив. На една стръмна калдъръмена уличка в Стария град (да, знам, че всички са такива там) минахме покрай антикварен магазин, пред който продаваха и книги, и погледите ни веднага бяха привлечени от ето това забележително издание:

Нарочно съм ви снимала съдържанието – в този удивителен учебник имаше обяснение на явлението земетресение, снимки от Япония, информация за Токио, определение за най-голям общ делител и откъс от „По телеграфа“ на Хемингуей буквално в рамките на четири страници. Т.е. това със сигурност не беше учебник по нещо конкретно – освен ако въпросното нещо не беше „всичкознание“. Така викахме на тетрадките си, когато в последните класове на гимназията използвахме една по всички предмети, но до онзи момент не подозирах, че съществуват и такива учебници. Оказа се, че тази тежка книжка, която ме очарова толкова много, е една от многото, по които са се обучавали ученици от експерименталната група на Благовест Сендов.

Позволявам си да копирам тук откъси от тази статия, защото разказва историята твърде добре, за да я преразказвам:

Благовест Сендов е изтъкнат български математик. Освен с научните си приноси в сферата на математиката, той е добре известен и като изключително голям новатор в образованието. През 1979 със скромната на пръв поглед задача „да се напише нов буквар за 1-ви клас“ един първоначално малък екип начело с Благовест Сендов започва да работи по проект, наречен „Проблемна група в образованието“ (ПГО). Реализираната в този буквар фундаментална идея може да ви се стори банално проста – двигател на образователният процес трябва да са любопитството и познавателната потребност на детето, а не принудата и заплахата от наказание. Също така трябва да се поощрява творчеството и детето трябва да е деен участник в преоткриването на знания, а не да бъде пасивен слушател. Друга от основните идеи в предложената нова система на ПГО е да се размият границите между дотогава различните учебни предмети. Вместо да се учат самостоятелни предмети като български език, родинознание, математика и т.н., започват да се формират общи учебни предмети като например „Природа“ (биология, химия, физика и география) и „Чета, пиша, смятам“ (математика, български език и литература). Идеята тук е да се засилят т.нар. „междупредметни връзки“, т.е. да се покаже, че изучаваното по един учебен предмет има приложение във всевъзможни сфери от практиката, а не е изолирано и несвързано с останалите науки. Друга идея, която ПГО реализира по онова време, е, че децата трябва да се включат по-рано в образователната система. Тогавашната практика е била да се започва в първи клас на 7-годишна възраст. Вместо това ПГО предлага да се започва още на 6 години. Обучението е било целодневно – следобедната „занималня“ (както я познаваме днес) се е употребявала както за игри и спорт, така и за подготовка на „домашни“ работи. Децата са си занасяли учебниците и тетрадките на училище в понеделник и са си ги прибирали обратно в петък. Извън почивните дни те не са им били нужни вкъщи. Оценки не е имало, за да не се учат децата на бележкарство от ранна възраст. Както всяко нещо на този свят, така и системата на акад. Сендов си имаше свои недостатъци. Един от тях например беше този, че с времето някои учители отчетоха, че „краснописът“ на децата определено страда – учениците, обучавани по новата система, като цяло пишат по-грозно от останалите. Друг, по-сериозен проблем, е била неподготвеността на учителите. Изключително трудно е да се пречупи мисленето на един възрастен човек, който е бил учен по един начин и после през целия си трудов живот е работил, за да обучава други хора по него.

Филип Петров

Стана ли ви интересно? На мен – много! Захванах се да търся всички възможни учебници по тази система, както и хора, които са учили по нея, за да чуя историите им. Ето няколко:

Един ден в детската градина (много добре си го спомням) дойдоха две учителки – другарките Рангелова и Иванова от 34-то ЕСПУ „Адалберт Антонов Малчика“ (тогава). Записваха доброволно (това ще го подчертая – доброволно) деца, които искат да учат по нова система, в която още от 6 години се тръгва на училище. Тогава ние, децата, нищо неразбиращи, се записахме почти всичките. Поставихме родителите си малко пред свършен факт, но у всички нас имаше много ентусиазъм, защото всичките приятели ще бъдем пак заедно. Дойде 15-ти септември 1980 и колелото се завъртя. Наричаха ни „експериментален клас“. Спяхме на обяд, доколкото „обичахме“ да спим на обяд. Голяма борба падаше с учителките, докато ни умирят, но в крайна сметка спяхме от 14:00 до 16:00 часа. И винаги ни будеха с хубава детска песничка от грамофона. Имахме и следобедна закуска. Чантите ни стояха отстрани на чина на специална стойка и не сме ги носили до къщи. Учебниците още с кориците си те грабват, защото Доньо Донев ги беше изрисувал с различни сценки от „Тримата глупаци“. Когато ги отвориш, виждаш следното: на лявата страница в горната половина имаше интересен урок за четене на всякакви теми – за годишните сезони и как чрез юмручетата си да определяме кой месец колко дни има, научавахме за реактивния двигател на самолетите, че приличал на бутилка, обърната с гърлото назад, научавахме още какво представлява телефонната система – два телефона и централа и всевъзможна друга интересна информация. Уроците на руски език пък бяха на розов фон. Долната половина на лявата страница ни учеше как да смятаме – събиране, изваждане, умножение, деление. Или още какво представлява двоичната система и как на числата от 0 до 15 лесно можем да определим двоичния код чрез дървовидна структура и въпроси – числото по-голямо ли е от 7 – да, не, числото по-голямо ли е от 3 – да, не, и така като подредиш за всяко не – 0, и за всяко да – 1, и се получаваше двоичния код на числото. Така под формата на игра се създаваха начални познания по информатика. Имахме уроци за чуждите азбуки – английската, немската, френската и руската. Дясната страница беше разделена вертикално на две колони – в лявата имаше откъс от детска книга или разказ за следобяд, както и малка и лесна кръстословица, свързана с конкретния урок, или картинка за оцветяване, или плетеница от думи, която само когато силно наклониш учебника можеш да прочетеш ясно, или картинки с илюзорни изображения. В дясната колона имаше въпроси и задачи, отново свързани с конкретния урок, за затвърждаване на получените знания. Имаше и задачи по музика, с които учехме нотите и песнички. Винаги в сряда имахме трудово, при което от ъгловат макет на стая, разграфен на квадратчета от по 10 мм, мека тел и гланцови блокчета правехме мебели и всевъзможни фигури – това беше много добре за развиване на детската фантазия. Учеха ни да пишем печатно. Въобще всичко беше насочено към техниката. Може би затова толкова много ми беше интересно и учудвах всичките ми роднини, че обичам да ходя на училище, докато другите деца вече го бяха намразили. На всички мои съученици тогава им харесваше, но за съжаление в трети клас се наложи втория срок да ни подготвят за нормалното обучение, тъй като щели да прекратяват експеримента. Тогава започнаха да ни учат да пишем ръкописно и стана голяма какафония. Аз и досега ръкописно пиша грозно, докато с печатното писане по чертежите нямам никакъв проблем.

Стефан Лямов

Всяка седмица си имахме следното забавление (това няма общо със Сендовската система, но има общо с духа, който тя създава): собствен куклен театър. Децата от класа се редувахме да изнасяме представление (по собствен сценарий или по любима детска книжка, която сме чели). Куклите се правеха така: първо рисувахме с флумастри върху картон или хартия, после изрязвахме картинките по очертанията и ги залепвахме с тиксо за пластмасови сламки, които двамата сценаристи/художници/кукловоди държаха зад паравана. Декорите се правеха по същия начин. Момичетата се справяха много по-добре от момчетата с театъра. Според мен тази система създаваше доста творческа и интересна атмосфера в училище. Провалиха я нестандартността ѝ, нежеланието на обикновените хора да я приемат, може би квалификацията на учителите (макар че лично с моите учители нямаше проблеми), както и това, че в нея се разчиташе на интереса на децата (нямаше оценки, а само „зачита се/не се зачита“).

Веселин Жилов

Ето как са изглеждали свидетелствата за преминат клас (отделение):

И една последна история:

Системата беше супер. Учих по нея до 4-ти клас включително. Когато трябваше да сменя училището и отидох в „нормално“, имах чувството, че съм заобиколен от идиоти. Имахме упражнения по бързо четене на глас. Няма да повярвате, но в трети клас мой съученик прочиташе 315-330 думи за една минута… Задължителни домашни нямаше, но моята учителка размножаваше на копирна машина (а то нямаше много такива през 80-те) лист със задачи по математика и бълг. език и всеки по желание можеше да си вземе такава „листовка“ за къщи. Странно, но никога не е ставало въпрос някой да бъде каран насила, всички взимаха поне по една всеки ден, по 3-4 за събота и неделя, а за ваканциите направо се стигаше до бой заради тези листи, имаше състезание кой ще реши най-много и ще получи най-много „Браво“ (система за оценяване съществуваше, кой каквото ще да говори – „Браво“, „Много добре“, „Добре“ и „Лошо“). Учеше се само в училище, всичко стоеше там – учебник, тетрадки. Учебника не го даваха за вкъщи, то така и така нямаше смисъл, почти всички в час четяха самостоятелно уроците за 2-3 месеца напред (страшно интересни бяха, особено онези части с допълнителната информация по желание). Изобщо не знам как ви звучи всичко това, но тази система НЯМАШЕ РАВНА. Спомням си с какво желание и удоволствие ходех на училище до 4-ти клас, а каква тъпотия беше 5-ти и 6-ти.

Анонимен автор

Предполагам, че в този момент вече ви е крайно интересно как изглежда един цял учебник, затова бързам да ви дам тези, с които разполагам. От тук може да изтеглите третия учебник за трето отделение, а отдолу качвам Буквара и учебника за първо отделение като pdf-и:

Това са всички парчета от пъзела, с които разполагам. Липсват много, най-вече причините тази система да бъде спряна, резултатите, които са постигнати с нея, сравнение между нейните ученици и учениците, обучавани по традиционната образователна система… В свои интервюта Сендов избягва да говори за ПГО, затова много исках аз да го разпитам за опита му и за края на историята. Да го поздравя, да му кажа, че системата ми изглежда страхотна и че е удивително иновативна, особено пък за времето си.

Ванката има приятели, които работят в БАН, и на една обща вечеря с тях се запознах с едно момиче, Мария, което ми обеща да ме свърже със Сендов (беше лятото на 2018 година). Няколко месеца по-късно чрез общи познати получих имейл от нея… с имейл адреса на Благовест Сендов. Ето я моята невероятна възможност да се свържа с него и да му задам всички въпроси, на които нямах отговор! Възможност, с която явно си мислех, че ще разполагам дълго време, защото в дадения момент бях с малко бебе вкъщи и изобщо не ми беше до интервюта. Възможност, която в крайна сметка пропилях, защото в началото на 2020 година Благовест Сендов почина на 87-годишна възраст.

Завършвам с извинение, че оставям края отворен – вината е изцяло моя, и с призив да не отлагате нищо, което е важно за вас, колкото и банално да звучи. Моментът е сега.

Не му мислете твърде много:)

Рози

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s