Такси за мечтите

На 30 януари всяка година си подновявам домейна за блога. Да, дори когато през последните 365 дни не съм написала нито ред тук (случвало се е повече пъти отколкото обратното, кхъм). Бих очаквала, че след толкова голяма пауза никой няма да стои и да ме чака да драсна нещо, но с изненада днес заварих разни читатели, така че това включване е за тях – благодаря ви, че сте отделили от времето си, за да прочетете нещо, написано от мен. Ще ви разкажа една история за сбъдната мечта. В края ѝ чака едно такси 🚖

За начало на историята можем да определим две точки – в зависимост от това колко драматично искаме да звучи тя. Бих могла да кажа, че още през 2013 година, когато кандидатствах в университета, бях посочила като първо (и единствено, винаги съм била all or nothing тип момиче) желание специалност „Книгоиздаване“, защото бленувах да създавам книги. Само че след второ, трето и т.н. класиране се оказах единственият човек, записан в нея, защото всички останали ги бяха приели по друго (по-високо поставено в класацията) желание. И, както може да се очаква, специалността нито стартира, нито се появи повече в списъка на НБУ. Работата е там, че дори аз трудно бих могла да драматизирам чак до такава степен, за да кажа, че през последните почти 10 години съм страдала за това. Избрах си друга специалност, по-различно поприще и не ми мигна окото.

Та, оказва се, че реалната стартова точка на днешната история е много по-скоро – през юли, когато на връщане от морето ми хрумна да си направя издателство. Да, толкова бях разочарована, че ми е приключила почивката, че отчаяно се хванах да си измисля нещо интересно, което да ме разсее. От няколко години колекционирам книжки с илюстрации (както детски, така и за възрастни) и много пъти съм се чувствала изкушена и аз да участвам в създаването или поне издаването на нещо красиво. Тук май е най-подходящият момент да спомена този цитат от любимата ми пиеса – „Хората от Оз“ на Яна Борисова:

Разбрах, че не може насила да се създава изкуство, колкото и да ти се иска. Ако не умееш, не трябва да настояваш. Ако нямаш талант, трябва да започнеш да се грижиш за тези, които го имат. Да помагаш да се създава изкуство. Така пак си част от него и си в покой.

Измислих го това с издателството, сложих му даже име и започнах да ровичкам в търсене на Книгата, която ще го направи реалност. Буквално първото ми търсете в Instagram на тема cosmic illustrations (името, на което се спрях за издателството, беше Dimidium, затова исках да си намеря някого, който да му създаде визуална идентичност) ме заведе в профила на художничката Теодора Югова. А от него ме гледаше този разкошен макет, който първоначално сбърках за вече издадена книга. Направо не мога да ви опиша колко се въодушевих и уплаших едновременно – някой е издал нещо толкова разкошно и аз не съм си го купила! Дивият консуматор в мен подскочи. Бързо осъзнах грешката си и писах съобщение на Теди с предложение за среща. Милото момиче се съгласи, след три дни се запознахме в едно кафене и се разбрахме, че нейното илюстровано издание на „Такси за звездите“ на Джани Родари ще го бъде.

Отгоре е оригиналният макет, а отдолу – реализираната книжка. Наложи се да намалим размера.

Следващите три месеца бяха въртележка от уточняване на авторски права, търсене на наследници (преводът от италиански е на Бояна Петрова, дъщерята на Валери Петров, което беше много специално за мен), отчаяно издирване на печатница, която може и иска да произведе специалните разтвори на книгата така, както Теди ги е измислила. Минаха много бързо и през ноември книгата вече бе в книжарниците. А ние двете с Теди – в телевизията (това не го очаквах) и в радиото.

„Такси за звездите“ е двуезично издание (на български и на английски) с твърди корици и 40 страници. Всеки разтвор (с изключение на един, който е нарочно оставен бял) включва картина, нарисувана от Теди с темперни бои и характерните мазки на Ван Гог. Този разказ на Джани Родари се изучава в четвърти клас по учебна програма – казвам го, за да ви дам груб ориентир за деца на каква възраст е подходяща книжката. Може би от 5-6 до 10-11-годишни. Както и за колекционери, които вече не са деца, разбира се 🙂

една от картините

Ето откъде можете да си поръчате книжката, ако ви е заинтригувала:

🚖 Ozone.bg
🚖 Книжарници Сиела
🚖 Helikon
🚖 FOX book café
🚖 Книжарницата зад Ъгъла

Тъй като това е моят личен блог, се чувствам някак длъжна да ви споделя каква ще е съдбата на милото ми издателство. Следващите две книги са намислени и решени. Първата е великолепен роман/сборник с истории (трудно е да се определи жанрово все още) за възрастни, написан от момиче, което още не мога да повярвам, че познавам – пък камо ли че е избрало да работи по дебютната си творба с мен. Втората е тиха картинна книга – когато за първи път видях илюстрация от нея, се разплаках мълчаливо (а хич не съм от ревливите – толкова много ми въздейства). Надявам се да мога да се похваля и с двете до края на годината. Стискайте ми палци 🙂

И отново – благодаря ви, че сте тук!
Рози

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s