След като отметнахме режисьорите (тук и тук), ще се върна няколко години назад, когато си избирах какво да гледам единствено на базата на това кой участва. Това не е фатално грешен подход като цяло, но носи риска да попаднеш на Movie 43, защото Хю Джакман иначе има и някои страхотни роли (съжалявам, Хю, но заради това недоразумение не фигурираш в днешната ми селекция).
Започвам с Джеймс МакАвой, защото беше един от първите актьори, които забелязах и запомних (още 2005-2006 година, което си е отдавна по всички параграфи). Тъй като вече съм писала за много негови филми (ако ви се занимава – тук и тук), днес ще се спра на едно много любопитно заглавие, което е различно от обичайните ми препоръки.
Преди да го отпишете само защото е трилър, бързам да кажа, че е сред малкото представители на този жанр, които не са само стряскаща сцена след стряскаща сцена, а имат добавена стойност. Това се дължи най-вече на изпълнението на Джеймс МакАвой, но нека не пренебрегваме и режисьора все пак – M. Night Shyamalan (предизвиквам ви да го произнесете!) стои още зад The Sixth Sense и Signs. Има и други, но тези двата със сигурност ги знаете.
Историята не е нещо нечувано и невиждано, но това, което отличава филма от обичайно по-бозавите трилъри, са 23-те личности, които живеят в главния герой. Идеята е наистина готина, а изпълнението – още повече. Джеймс МакАвой е заплашителен, странен, смешен, наивен, женствен (ще го видите на токчета – справя се по-добре от мен със сигурност) и е ужасно несправедливо, че не го номинираха за Оскар за тази роля.
Филмът си има и продължение – Glass, което не е толкова впечатляващо, колкото ми се искаше, но ако Split ви хареса много – давайте, най-много да загубите два часа.
Джесика Частейн е навсякъде в момента – изобщо не се оплаквам, защото я харесвам много от The Help насам (затова и ще говоря именно за него).
The Help е екранизация на книгата “Слугинята” на Катрин Стокет, която също ви препоръчвам горещо.
Предполагам, че до някаква степен вече ви е омръзнало от истории за социално неравенство, но тази няма нищо общо с никоя друга, която съм виждала в киното. Това до голяма степен се дължи на брилянтната книга, върху която е базиран филмът, но трябва да се отдаде заслуженото и на прекрасно адаптирания за голям екран сценарий, както и на невероятната актьорска игра. Тук буквално няма слаба роля – Ема Стоун, Виола Дейвид, Октавия Спенсър, Джесика Частейн, Брайс Далас Хауърд, Сиси Спейсек (тази жена е велика – има супер малко реплики, с които прави толкова много), Алисън Джани – всички са страшно добри. Честно да ви кажа, дори не се сещам да съм гледала друг филм с толкова широк състав от популярни актьори – както и с толкова добре развити образи.
Едно предупреждение – ще ви трябват кърпички и то не само за сълзи от смях (но и такива ще има). Абсолютно задължителен филм – ако не сте го гледали, действайте.
Том Ханкс е може би най-популярният и обичан актьор през последните 30 години, така че няма да ви говоря за легендарните му роли – предполагам, че ако по някаква причина все още не сте гледали Forrest Gump и Philadelphia например, бързо ще си заровите главата в пясъка и ще наваксате. Днес ще ви покажа нещо по-новичко.
A Beautiful Day In The Neighborhood
Този филм е типаж, който ще разпознаете – имаме един намусен и крив герой, който влиза в контакт с мил и светъл човек, в хода на историята двамата преживяват върхове и спадове и накрая помежду им се изгражда приятелство. Да, има много такива, сещам се поне за още 5. И въпреки това ви препоръчвам този. Защото във всяко приятелство, във всяка история има нещо уникално, което я отличава от останалите – а тук то е толкова красиво, че ще ви накара да си изплачете очите (май забелязвам тенденция да ви го обещавам това за почти всеки филм).
Преди Оскарите се говореше, че Академията не е давала наградата на Том Ханкс от над 25 години, защото трябва наистина да излезе от зоната си на комфорт и от стандартния си образ, за да я заслужи отново. Е, в този филм не го прави (и не получава статуетка за него), но аз лично нямам нищо против, защото не изпитвам нужда да го гледам в друг образ. За мен този си е идеален.
Ейми Адамс е Леонардо ДиКаприото на Холивуд – до момента е номинирана 6 пъти за Оскар, но още няма спечелена награда. Аз много я харесвам в сериала Sharp Objects (писала съм за него тук), а днес ще ви разкажа за един от любимите си филми изобщо – той също е с нейно участие.
Ако се познаваме лично, предварително се извинявам, че ще прочетете това – със сигурност вече поне няколко пъти съм ви мрънкала, че задължително трябва да изгледате Arrival.
Ще започна с това какво Arrival не е (защото постерът и трейлърът са доста заблуждаващи) – не е екшън, не е типичният американски филм за извънземни и не е пропаганда колко са велики военните. Тъй, радвам се, че го изчистихме. А сега какво е – дълбоко смислен и емоционален филм, който ще ви изненада, разчувства (направо да прекръстим блога на “Гледайте, за да ревете”, а?) и провокира да го видите поне два пъти, за да уловите всички тънки нишки.
Ние вкъщи го гледаме веднъж в годината горе-долу и сравняваме всичко ново, което ни хареса, с него. “Много хубав филм”, казвам на Ванката. “Да, ама не е Arrival” – това ни е стандартният диалог.
Това са филмите тази седмица – ако гледате някой, задължително ми пишете после какво мислите. До скоро,
Рози
La vie en rose 