Как да направим България супер яка

(English text below)

Ще ви призная нещо – в момента изобщо не смятам, че България е супер яка. Има ужасно много неща, които ежедневно ме дразнят, отчайват и карат да искам да се махна от тук. Това може и да се случи в един момент, но междувременно тази страна е мой дом и не смятам да се оплаквам, без да положа усилия да променя нещо. Днес ви давам 10 идеи какво да направите, ако и вас ви гложди, че нещата не са супер яки у нас.

I. Започвам с нещо положително – подкрепяйте онова, което ви харесва, за да го запазите. В това число влизат всякакви малки и големи бизнеси или хора, които правят нещо смислено. Давайте им обратна връзка (противно на много вярвания, тя може да е и позитивна – т.е. можем и да благодарим за страхотната услуга, а не само да се оплакваме, когато нещо не ни е харесало), оставяйте бакшиш, препоръчвайте на познати и приятели. Забелязала съм, че много повече се реагира, когато нещо не е било баш добро, отколкото когато е било страхотно. Сякаш го приемаме за даденост, а то изобщо не е. Преди години поръчах торта за рождения ден на шефа ми от Торти Чочко (това беше единственото място, на което се съгласиха да сложат картинка на кръгла торта – всички останали сладкарници правеха само правоъгълни) и когато после се обадих да благодаря на жената, координирала поръчката, тя почти се разплака. Каза, че никога досега не ѝ се е случвало някой да звънне, за да я похвали. Тук, в блога, постоянно слагам линкове към неща, които харесвам и искрено препоръчвам, и вече бях обвинена в скрита реклама. По някаква причина хваленето не ни идва отвътре. Хубаво е обаче да го възпитаме в себе си.

II. Опитайте се да намалите количеството боклук, което произвеждате. Разделното събиране на отпадъци е нещо задължително за развитите страни и дори в България има закон, според който ако пуснеш в общата кофа нещо рециклируемо, подлежиш на глоба (беше нещо от рода на 300 лв), но никой не следи за това. Да изхвърляш отделно пластмаса, метал, стъкло и хартия изобщо не е трудно, въпрос на навик е. Трябват ви кофи (харесвам тези), за хартията може и хартиен плик или кашон, както и да свикнете да изплаквате храната от кутиите и бурканите, които ще рециклирате. Стари дрехи може да занесете в магазин на H&M например (Столична община също има места за изхвърляне на текстил), а ако са още годни за употреба – да ги пуснете в контейнер за дарение. Количеството боклук, което оставяте, ще намалите и ако се откажете от покупката на неща за еднократна употреба (бутилки минерална вода, торбички за пазаруване, сламки и др.) и ги замените с такива за многократна (ето примерни шишета, чанти с различни щампи, торбички за плодове и зеленчуци, сламки). Може да не е всичко наведнъж, но все трябва да се започне от някъде. Моето вдъхновение е, че в Швеция само 1% от боклука не се рециклира, преработва или оползотворява по някакъв начин.

III. Не давайте рушвет. Единственият начин да се справим с корупцията е да откажем да участваме в нея. Аз поне не виждам друг. Не говоря само за тази по пътя, макар че може би тя е най-масова – на бас, че повечето от хората, които познавате, са давали пари на полицай, който ги е спрял за нарушение. Имам предвид и другата, която те изстрелва на по-предни позиции на желаните места – когато казах на една приятелка, че ще запишем дъщеря ни в частна градина, тя ме попита защо ще плащаме всеки месец такса, вместо да направим еднократно дарение и детето да си ходи в държавна. Аз мислех, че това е останало в миналото, но явно не е. Може би си мислите, че бихте били прецакани, защото ако вие не го направите, някой друг ще го стори, но имам два аргумента за вас – първо, в тази схема винаги съществува вариантът някой да даде повече и да ви надмине, и второ, ако никой не предложи рушвет, в един момент всички ще сме с равни възможности, както и трябва. Отново според мен. Вие може и да не сте съгласни.

IV. Не се съгласявайте да работите на малка заплата и да получавате допълнително пари в пликче. По този начин вредите най-вече на себе си – за жените това е ужасно, когато им се наложи да излязат по майчинство и се окаже, че ще взимат обидно малко пари. За всички – и мъже, и жени – е ужасно, когато дойде време за пенсия. Ще кажете – ами нашите родители, баби и дядовци като са плащали високи осигуровки, къде са им високите пенсии сега? Няма ги, прави сте. В момента ние, с нашите заплати, осигуряваме техните пенсии. Ако ние обаче мишкуваме и си взимаме парите под масата, откъде ще дойде увеличението за тях, за да започнат да живеят по-спокойно и нормално? Откъде ще дойдат нашите пенсии? Как ще се напълни Здравната каса, която вечно се оказва опразнена? Това е дълъг процес, който е свързан с много други, но отново от нас зависи да го задействаме – ако в един близък момент никой не се съгласява да работи при такива условия, работодателите ще са принудени да ги променят. Само че за да стигнем до там, отново трябва да преглътнем страха, че ще бъдем прецакани.

V. И като засегнах темата за прецакването – струва ми се, че това е най-дълбокият страх на българина. Ако спазвам правилата, ще ме прецакат. Ако не карам с превишена скорост или не мина на жълто, няма да стигна достатъчно бързо до дестинацията си. Ако си чакам реда, няма да остане за мен. Ако им спазвам тъпите мерки, те ще си направят конспирацията зад гърба ми и ще изляза глупак. Само че като нарушаваме правилата, прецакваме останалите, което означава, че в някакъв момент те на свой ред ще ни прецакат – така работи Вселената, ако щете. Ядосваме се, че няма закони или че не се спазват, протестираме срещу несправедливостите и в следващия момент самите ние не спазваме правилата, защото интересът ни е на първо място. Така не се върви напред, нито се стига до състояние на истинско общество. Та – тази точка е: спазвайте правилата. И, моля ви, нямайте човек.

VI. Гласувайте. Абсолютно задължително. “Няма за кого” не е оправдание – образовайте се и си изберете. “Аз и да гласувам, няма да има смисъл, народът пак ще избере еди-кой-си” – мхм, много умно, особено ако 2 милиона човека си го казват. А ако всички те отидат да гласуват и се окаже, че са посочили една и съща партия, какво ще стане? Надявам се скоро да разберем. Твърдо вярвам, че нямаме право да мрънкаме, ако са ни дали избор и ние сме отказали да се възползваме от него. Така че ако не ви се занимава, не гласувайте, ама нито гък после.

VII. Не карайте стар дизеляк без катализатор. Не се качвайте в колата за разстояние, което може да изминете пеша за 10 минути. Няма да ви карам да ползвате само градски транспорт, защото би било лицемерно – аз самата обикновено избирам колата за наистина големи разстояния, но не ежедневно и никога в час пик. Всичко това, ако не се сетихте вече, е във връзка със замърсяването на въздуха. Ето още няколко неща, които може да направите, ако тази кауза ви е на сърце.

VIII. Обръщайте внимание на децата си и им давайте добър пример. Знаете ли, че отношенията с родителите са причина номер 1 за психичните проблеми в зряла възраст? Ето още малко информация по темата. Днес ние създаваме хората, които ще обитават нашата държава утре. Това е невъобразимо голяма отговорност. Ако дадем всичко от себе си да сме полезни родители (нарочно не казвам добри), България неминуемо ще стане супер яка. Най-ефективният начин за възпитание пък е чрез пример – как говорим, как се държим, какво е отношението ни към разочарованията, какви избори правим – децата попиват всичко това. Тук и тук съм писала за няколко книги, които значително улесняват родителството, и съм се разпростряла по-широко върху темата.

IX. Почиствайте след себе си – не само сред природата, но и в града, навсякъде. България е адски мръсна. Плажовете са откровено гнусни. Полянките на Витоша са целите в найлонови торбички. И причината за тази покъртителна липса на хигиена не е само зарязването на боклук тук и там. Понякога хората оставят след себе си неща, които не смятат за отпадък – в парка до нас например редовно се организират рождени дни и после дни наред дърветата са обвити в блестящи гирлянди, а тревата е покрита с конфети. На поляните там пък ме е страх да стъпя, защото са целите в екскременти – някои собственици на кучета явно са на мнение, че щом домашният им любимец се е изходил на тревата, а не на алеята, значи няма нужда да почистват след него. Да започвам ли за фасовете под пейките? А за обелките от семки?

X. Не разпространявайте фалшиви новини, не бълвайте омраза и спрете да се оплаквате. Иронично е да го казвам в края на тази статия, нали? И аз така си помислих. Добре де, да кажем, че е ОК да се оплачем, когато нещо ни дразни – особено пък на близък човек, който може да ни предложи съчувствие. Не е готино обаче това да ни става навик, защото само с оплакването няма да стигнем далеч*. Решения трябват, и действия. Аз правя каквото съм описала в тези 10 точки и това ми помага да запазя спокойствие, когато положението в България започне да ми изглежда отчайващо. Все пак ще я правим супер яка. Нали?

*Всъщност има шанс да стигнем до някъде с оплакване, ако го направим на подходящото място. Призовавам ви смело да звъните на 112, на Центъра за градска мобилност, в Комисията за защита на потребителите и на други подобни институции, когато сте станали свидетели на несправедливост. Ако пускаме сигнали, ще им помогнем да си свършат работата по-добре. Знам, че хич не обичате да се обаждате по телефона на такива места, защото има голям шанс да попаднете на Лелката, но имам новина за вас – тя е на изчезване!

Източник на снимката: graffiti.bg

How to make Bulgaria super cool

I have to confess something – right now I don’t find Bulgaria cool at all. There is an awful lot of things that annoy me every day and even some that make me feel desperate to leave this country. This might happen at some point, but in the meantime this is my home and I don’t intend to complain instead of making an effort to change something. Here are my top 10 suggestions what to do if it bothers you too that things are far from perfect right now:

I. I am starting on a positive note (that’s the way to go!) – support what you like and love in order to make it last. I mean all businesses, small and big, as well as people who do things that matter. Give them feedback (you may find it hard to believe, but positive feedback is also a thing – you can say ‘thank you’ when you’re satisfied), leave a generous tip, recommend them to friends and family. I’ve noticed that people never fail to complain when something hasn’t been quite right, but they rarely take the time to mention it when it has been great. It’s like we take it for granted, but, believe me, it’s not. Years ago I ordered a cake for my boss from Chochko and it was a huge success in the office – when I called the lady that had helped me with my order, she almost cried, that’s how surprised she was to receive positive feedback. She said no one had ever bothered to call for such a thing before. Here, in my blog, I recommend stuff all the time because I genuinely like them and I have already been accused of product placement a number of times (not that I see any problem in product placement, but when there is such, it should be clearly stated – that’s another topic entirely). For some reason praise is not something that comes naturally to us, Bulgarians, but I think we should make an effort in this direction.

II. Try to produce as little garbage as possible. Recycling is mandatory in all developed countries and even in Bulgaria there is a 300 leva fine if you throw in the bin something recyclable (but there are no regulations, of course, so people do it all the time). Dividing plastic, metal, paper and glass into separate bins is not hard, you just have to make it a habit of yours. All you need is bins (I like those) and to get used to washing your plastic boxes and glass jars before throwing them away – that’s literally it. You can put your old clothes away in the textile bins or donate them to the Red Cross. You will make a significant difference in the amount of trash you produce if you switch to reusable bottles, bags, straws, etc. It may seem hard to do everything at once, but you need to start somewhere and gradually you will get used to it. I draw inspiration from the fact that only 1% of Sweden’s trash is not recycled or used for electricity production.

III. Don’t bribe. The most efficient way to deal with corruption is to refuse to take part in it. I don’t only mean corruption on the road although it’s the most common one – I bet that most of the people you know have given money to an officer to avoid a ticket at some point in their lives. I am also talking about bribing someone in order to get ahead – for example, when I told a friend of mine that my kid’s going to a private kindergarten because it was not accepted into a public one, she asked me, surprised: ‘Oh, but why don’t you just make a donation to a public kindergarten instead?’ That’s how things work in Bulgaria. I think I know what’s going on in people’s heads – they think that if they don’t do it, someone else will and they will end up screwed. Plot twist – you will get screwed eventually, because someone else will offer more than you. Plot twist 2: if we all refuse to participate in this circus, at some point it will end and we will all have equal chances. That’s how it should be – in my opinion. You may disagree.

IV. Don’t agree to work for a small salary and then accept money under the table. This does the most harm to you – if you are a woman, when you go on maternity leave, you will receive next to nothing. For everybody – men and women, this is terrible, because it means their pension will be insufficient. You will ask – well, my parents and grandparents used to pay such big taxes, where are their money now? And you are right – now, with our taxes, we are paying for their pensions. But if we don’t pay taxes, how will their income grow? Where will our pensions come from? This is a very long process, but it’s up to us to initiate it – if nobody agrees to work on such conditions, employers will find themselves forced to change them. But to get there, we will have to overcome our fear of being screwed.

V. While I’m on the topic of being screwed – I think that’s Bulgarians’ deepest fear. If I follow the rules, I’ll get screwed. If I don’t go over the speed limit, I won’t reach my destination soon enough. If I wait for my turn, there won’t be anything left for me. If I follow the Covid-19 regulations, they will manage to execute their big conspiracy behind my back and make a fool out of me. But by breaking the rules, we screw all the other people around us – which means that at some point this will come right back at us, that’s how the Universe works. You don’t have the right to be angry at all the injustice here and protest against the Government if, at the end of the day, you also put your interest first. That’s not the way to go forward, nor is a road to society. So my point is: follow the rules.

VI. Vote. That’s an absolute must. ‘There’s no one I would vote for’ is no excuse – educate yourself and choose a side. ‘I would vote, but there’s no point – in the end people will always choose some moron’ – wow, genius. And if all two million people who thought that had actually went down to vote, what would have happened then? I really hope to find out soon. I firmly believe that no one has the right to complain if they had been given a choice and then had refused to make one. So if you don’t feel like it, don’t vote, but I don’t want to hear a single word from you.

VII. Don’t drive an old car that produces gases in the color of Mordor. Don’t use your car at all if you can get to your destination on foot in less than 15 minutes. I won’t tell you to only use the public transport, because this would make me a hypocrite – I usually take the car when I’m going somewhere really far, but not every day and definitely not in the rush hours. All that, if you haven’t figured it out already, is about the air we’re breathing – it’s seriously bad and we really need to do something about it.

VIII. Give your kids the time and attention they need and set a good example for them. Do you know that people’s relationships with their parents are the number one reason for psychological issues at some point? Today we create the people that will live in our country tomorrow. That’s such a huge responsibility that I can’t even begin to describe it. If we do our best to be useful as parents (I’m intentionally not saying ‘good parents’, because I don’t believe in good and bad when it comes to people), Bulgaria will inevitably become super cool. The most effective parenting method I know is setting a good example – how we talk, how we behave, how we deal with disappointments, what choices we make – kids are like sponges that absorb all that.

IX. Clean after yourselves – in the wild, in the city, everywhere. Bulgaria is terribly dirty. The beaches are repulsive. The mountains are covered in plastic bags. And the reason behind that alarming lack of hygiene is not only people leaving their trash here and there – sometimes they leave behind stuff they don’t count as trash, so they think it’s okay. After a party in the park the grass is covered in confetti and the trees have plastic garlands in them. That’s for the bin. After your dog has defecated in the grass, you must pick that up and throw it away – it doesn’t matter that it’s in the grass and not on the road, because that’s where my child will go to play tomorrow. Should I even start on cigarette butts everywhere?

X. Don’t spread fake news, cut the hate and stop complaining. You may find it slightly ironic for me to preach about complaining in the end of this article and you may be right. Okay, it’s fine to complain to friends and family, especially when you need to let the steam out. But it’s not a useful habit. Complaining won’t get us very far. We need decisions and we need actions. I do these 10 things I’ve described here and that helps me maintain my sanity when living in Bulgaria becomes too much. What do you do?