Идеята за тази статия отлежава в главата ми от много време – когато забременях, всички се изредиха да ми дават съвети и да ме предупреждават за разни неща. В последствие се оказа, че повечето предупреждения са били напълно излишни, но за сметка на това изникнаха други работи, които ми се искаше някой да ми беше казал. Затова сега ще ви споделя 5 вярвания, които аз лично бих категоризирала като митове, както и съответстващите им истини – през моята призма.
Мит 1: Като ти се роди бебе, няма да спиш. С леко разширение – докато детето не стане на 3 години.
Това ми беше страх номер едно – всички, всички ме предупреждаваха, че със съня сме свършени. А аз много си го обичам. Бях приела обаче за даденост, че явно като имаш малко дете, не спиш. Може би проблемът е бил, че съм го възприела твърде буквално това неспане, но с изненада открих, че няма такова нещо. Да, сънят ми се накъса, особено в началото, когато бебето искаше да яде на всеки 3-4 часа, но за целия 2-годишен живот на дъщеря ми до момента съм имала най-много 2 безсънни нощи (чукам на всичко възможно около мен – глава, дърво и т.н.). Да, признавам, че накъсаният сън не е нещо готино, ама определено не е болка за умиране. Особено в началото, като станеш родител – обзет си от толкова луда еуфория, че изобщо не ти прави впечатление. Та – мит развенчан.
Истина 1: Като ти се роди бебе, няма да останеш сама. С леко разширение – и физически, и психически.
Е, това имах предвид, като казах, че за него никой не ме предупреди. Разбира се, имах някаква бегла идея, че предстои голяма промяна, но не мисля, че осъзнавах сериозността на размерите ѝ. Когато имаш малко бебе, единственото време, в което разполагаш с тялото и ума си, е когато то спи. През останалото си постоянно в действие или нащрек. Спомням си, че през първите седмици от живота на дъщеря ми се чувствах като победител, ако успеех да си измия зъбите преди обяд – до такава степен не беше възможно да се отделя от малкото същество. И то не защото съм някаква откачалка (макар че може и така да се погледне на нещата), а защото това същество имаше нужда от мен. Разбира се, това не трае вечно – когато малкото бебе заприлича повече на малко човече, вече не е необходимо нон-стоп да си в действие, но си оставаш нащрек. Май завинаги.
Мит 2: Имаш нужда от помощ, не можеш да се справиш сама.
Тъй, държа да уточня, че в момента говоря за нужда, а не за искане. Да, сигурно искаш помощ, ще ти е по-лесно, ако я получиш. Но за нужда – нямаш. Не е велика философия да нахраниш, преобуеш и приспиш едно бебе. Това също ми се иска да ми го бяха казали, защото щеше да ми е доста по-спокойно.
Истина 2: Твоята психика има нужда да се отделяш от детето, дори да е за съвсем малко.
На мен ми отне страшно дълго, за да стигна до това откритие, може би почти година. Тогава започнах да си търся занимания извън къщи (най-често беше спорт, понякога разходка), като през това време съпругът ми прекарваше ценно 1:1 време с дъщеря ни. Още повече се забавихме с осъзнаването, че ние като двойка се нуждаем от ергенски моменти – започнахме да си ги крадем чак когато тя тръгна на детска градина. Не се мотайте като нас.
Мит 3: Животът ти спира, вече не се развиваш, ще затъпееш.
Това може би е мит само до някаква степен – мисля, че ако прекараш твърде дълго време далеч от обичайния си (преди детето) живот, има шанс да се случи. Но не и ако положиш усилия. След първите няколко седмици, в които най-вероятно всички нови майки са обсебени от децата си, ти се освобождава все повече и повече време, в което може да се занимаваш с интересни и дори развиващи те неща. Съвсем в началото аз се отдадох на удоволствия, за които не бях имала време от тийнейджърските си години – препрочетох Хари Потър и изгледах почти всички сезони на Али МакБийл, а после най-сетне си седнах на Д-то и си написах дипломната работа. Моя близка приятелка пък завърши магистратура, докато беше по майчинство.
Истина 3: Работата спира, но ти продължаваш да се развиваш.
Не мисля, че човек върви напред само докато работи – има и други начини да развиваш качествата си и да усвояваш нови умения. Майчинството може да те направи по-търпелива, по-съсредоточена, по-упорита, по-организирана, да развие емоционалната ти интелигентност и да те научи да гледаш света така, сякаш го виждаш за първи път (недооценено умение, ако питате мен). Аз лично съм най-доволна от подобренията в умението ми да общувам – не мисля, че щях да го развия толкова, ако не се бях сдобила с дете и не бях изчела един куп книги на тема взаимоотношения и възпитание (ако имате нужда от препоръки, вижте тук и тук).
Мит 4: Животът ще си продължи постарому, с дете може да правиш почти всичко, което си правила и преди.
Ако не сте съгласни, че това е мит, моля, обяснете ми как точно това е възможно, защото аз не го виждам. Нашият живот уж беше много съвместим с бебе на пръв поглед – не ходехме по клубове и барове, обичахме да прекарваме времето си вкъщи или в парка. Нали, на пръв поглед – супер, бебето ще се намести чудесно в картинката. Да, ама не. Да отидеш с бебе или малко дете в парка няма нищо общо с това да висиш там с приятели. Всичко е различно, защото вече всичко се върти около бебето – не около теб. Да кажем, че докато е съвсем малко и спи почти по цял ден, има шанс да докараш някакво бледо подобие на предишните си занимания (като хвърляш по едно око на количката), но очовечи ли се, забрави. На дневен ред е какво ще яде, къде ще го преобуеш, с какво ще го забавляваш, къде ще спи и т.н.
Истина 4: Животът на приятелите ти без деца ще си продължи постарому и те няма да имат ни най-малка представа защо вече не можеш да правиш всичко, което си правила и преди.
Тъжно, но факт – раждането на дете стабилно разминава плоскостите, на които виреете с твоите приятели. Няма никакъв шанс да схванат защо не можеш да излезеш в 18 часа, колко неудобно е мястото на срещата ви, ако от паркинга до нея има 15 минути ходене (малките деца не са особено силни на дълги разстояния), и че е невъзможно да заведеш бебе на рожден ден в co-working пространство. Просто… не става. Добрата новина е, че в някакъв момент ще можеш отново да се присъединиш към компанията, докато детето е на градина или при баба си. Още по-добрата новина е, че най-вероятно повечето ти приятели в един момент също ще имат деца, така че ще се напаснете отново.
Мит 5: В един момент тревогата ще те отпусне.
Истина 5: В един момент ще свикнеш да живееш с нея.
Тези двете ги сливам, защото няма много какво да се каже за тях поотделно. С появата на малкото човече, което е излязло от теб, идва една гигааааантска отговорност. Отговорност за живота, здравето, щастието и всичко останало на това малко човече и тя цялата пада върху теб и партньора ти. В началото е страшно неудобно, имаш чувството, че ще те смаже. После започваш да свикваш, в един момент – да прехвърляш част от нея на някого другиго, за да си отдъхнеш за малко (детската градина е най-великото изобретение на човечеството, казвам ви), но в края на деня – тя е винаги с теб. Постепенно се научавате да си съжителствате. И тук някъде се появяват белите коси.
Не искам да звуча трагично – целя по-скоро реализъм. Истината е, че това да имаш дете може да бъде най-великото нещо, което някога ти се е случвало, но за целта според мен е много важно какви очаквания имаш за него. Моите бяха, че животът ми ще се преобърне на 180 градуса, но пък ми предстои да се запозная с едно създание, което ще обичам повече от всичко друго на света – и така и стана. Нямам оплаквания.
Може би тук е моментът да вметна (ако не е станало ясно между редовете), че не съм особен фен на децата по принцип, т.е. не ги обожествявам, нито пък прокламирам, че всеки трябва да има дете, защото това е смисълът на живота – даже обратното. Който иска, да има, който не иска – в никакъв случай да не създава. Не гоним таргети. Правете каквото ви е кеф.
До следващия път,
Рози
La vie en rose 