За любовта с критично око

От години имам едно особено хоби – да наблюдавам как хората (се) обичат. Не се заблуждавай – това не е нещо, което можеш да разшифроваш от разстояние, дори и да ти се струва, че изразяването на тези чувства е достатъчно красноречиво. Не – нужен е и поглед отвътре, а хората рядко ти позволяват да го извършиш. Дори и привидно да споделят нещата, които се случват в душите им, рядко издадената информация отговаря напълно на истината. Дори обратното – понякога се налага да овладееш до съвършенство умението да четеш между редовете, за да натрупаш знания по този сложен, но, мамка му, толкова любопитен въпрос.

Веднъж успял да проникнеш до сърцевината, започваш да усещаш как вкус по вкус ти се разкриват различните нюанси на обичането. А те са толкова много наистина – ето, някои хора например обичат от благодарност. Че не са останали сами. Обичат всяка грижа, която другият извършва за тяхното добруване, всеки жест, предназначен да ги разтопи и подтикне да сторят нещо в отговор. Рядко обаче усещат предупрежденията за края на тази любов и остават, едва ли не, с пръст в уста, когато даващият се умори да дава и оттегли причините да бъде благодарствено обичан.

Други обичат по задължение – това е най-тъжното ми откритие. Трудно може да се нарече обич всъщност – всеки взима онова, което му е необходимо, и се старае да обезпечи едно нормално съжителство без сътресения. Докато нуждата от сътресения не го докара до лудост и не го тласне в противоположната посока – търсене на приключения.

Следващата разновидност на любовта е свързана точно с тези приключения. Този вид влюбени са преследвачите на силни усещания, за които животът се измерва в пропуснатите удари на сърцето. Недостатъкът на подобни любови е, че имат срок на годност – не можеш безкрайно да оставаш без дъх заради един и същи човек… или по-скоро можеш, но с цената на доста положени усилия и няколко дози търпение повече, отколкото имат въпросните авантюристи. За тях далеч по-лесно е просто да си намерят нов човешки извор на адреналин.

Това прескачане от любов на любов не може да продължи вечно. В един момент всички търсачи на приключения се уморяват от рестарти и едни и същи първи разговори и изпитват нужда от трети, десети, тридесети и, ако щеш, хилядни прояви на общуване. И на грижа. И на общи приключения, разбира се, но не като основен компонент на отношенията, а като техни катализатори… от време на време. Започват да ценят това да направиш не едно и също нещо с хиляда човека, а хиляди неща с един, но безкрайно важен.

Далеч съм от мисълта, че всяко едно от тези хиляди приключения е толкова интересно, колкото е било първото. В един момент се стига до последната, най-ценна в своята същност проява на любовта – като избор. Изборът всеки ден да правиш човека до себе си щастлив. Изборът да останеш само с него, независимо, че от всички страни те заливат предложения, на които вътрешно ти се иска да кажеш „да“. От този избор зависи посоката, в която поемат всички взаимоотношения. От него произлиза и така натрапваната в очите на онези, които не са го направили, вярност – не от подписа в гражданското, от общата фамилия или дори от съвместно изграденото семейство. Той е въгленчето, което спасява жаравата, когато страстта започва да угасва. И е изцяло в твоите ръце.

Е… какво избираш?

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s