5 причини да отидеш на планина тази есен

Въпреки че септември тази година (както почти всяка друга, в интерес на истината) не се държи много подобаващо за първия след лятото месец с “Р” в името си, когато мине 9 вечерта, си се усеща, че вече е есен. Не знам за вас, но първата дума, която изниква в моето съзнание като асоциация, е… планина. Ако не сте съгласни, че е време именно за това, и имате нужда от допълнително убеждаване… е, ще ви мине номерът:) Давам ви пет причини да промените мнението си и да се метнете към Родопите за един дъъъълъг уикенд.

  1. Защо точно натам, ще попитате. Докато сме още в училище, ни учат, че Стара планина е най-дългата, Рила най-високата, Пирин – най-красивата, а за Родопите остава никаквото “най-обширната”. Едва това лято разбрах смисъла и чара на това определение. Има огромно значение дали си в Източни Родопи, в Западни Родопи или някъде по средата. Няма никакъв шанс да обходиш всичко, затова си набележи един по-голям град, около който да гравитираш, за да си сигурен, че поне си видял всичко там. Това лято аз си избрах Смолян, така че той ще е нашият център днес. Времето сякаш е спряло в този малък планински град, но общото усещане е по-скоро мило, отколкото досадно, а в планетариума си е направо носталгично. Той е и първата причина да ви водя натам днес. Предлагат се няколко програми, които срещу скромните четиридесет минути от ценното ви време ще ви оставят в безтегловност и ще ви заведат на пътешествие из галактиката и отвъд нея.
  2. Хората. Хич не обичам генерализации и баналности, но смея да твърдя, че има нещо различно във всеки планинец:) Най-малкото – липсва онова вечно бързане, характерно за града, онази заразителна припряност, която ни кара да се блъскаме, да не се поздравяваме и да не обръщаме внимание на детайлите. Когато с Иван пътувахме към Смолян една сутрин, качихме на стоп симпатичен дядо, който искаше да ни разкаже колкото се може повече от историите си, да ни насочи към всичко хубаво, което може да се види в околността, и да ни подари всички луни на почти беззъбата си усмивка за максимум слънчево зареждане. Такива безценни срещи има на всеки кръстопът в планината – няма нужда дори да ги търсиш, трябва само да отвориш сърцето си за тях:)
  3. Храната. Е, тук вече говорим за чиста проба удоволствие:) Докато в града е трудно да намериш място, в което супата да не е от пакетче, а десертите да не пристигат в кашон по 100 със станиолчета помежду си (които patatnikчесто вадиш измежду зъбите си в последствие…), в Родопите ще се затрудниш да откриеш магазин, в който пакетираните изделия да са повече от 1/3 от стоките. Менютата на ресторантчетата рядко включват повече от 10 неща, като гордо първо място заемат пататникът, родопският клин (баница, различна от всяка друга на света, но задължително с кори, разточени от най-усмихнатата баба!) и току-що уловената пъстърва. За десерт – катма. И изведнъж отново си на пет и твоята собствена баба те глези на село…
  4. Походите. С близостта на Витоша съм свикнала да разпитвам за екопътеки, маршрути, маркировки и т.н. всеки път, когато искам да поразтъпча туристическите си обувки, но това се оказва безсмислено в Родопите. Накъдето и да хванеш, все ще ти хареса. Природата се е постарала да осигури гледки, свеж въздух, предизвикателства, места за отдих и току-що узрели диви ягоди. От теб се изисква единствено да си избереш посока.
  5. Приключенията. Не мога да ги пропусна, защото съм убедена, че сте едни истински търсачи на силни усещания:) Ако все още не сте ходили в Дяволското гърло, ще е хубаво да поправите грешката си, да, но имам още по-добро предложение. През 2009 година е изградена платформата “Орлово око”, от която получавате пълна панорама към Триградското ждрело, както и достатъчно голям прилив на адреналин, че да ви държи топло до следващата пролет. За мен най-голямото предизвикателство беше самото изкачване – тъй като явно никъде не пишеше, че има и пътечка до горе, по която можеш да стигнеш и само с помощта на двата си крака, на нас ни се наложи да използваме услугите на един от джиповете, превозващ хора на невъобразима цена… по един ужаааасен път. Ей, голям страх брах:) Така че вас поне предупреждавам – по-добре питайте местните откъде тръгва пътечката. По-приятно и сигурно е, а и гледката (отново) си струва:)

Мога да ви изброя още няколко плюса – пътищата са чудесни (и оправени навсякъде), дните – прохладни, а изгревите се случват достатъчно късно, че хем да се наспите, хем да им се наслаждавате, докато пиете кафето си… но вие нямате нужда от повече аргументи, нали:)

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s