До Милано и назад: пътеводителят на едно малко момиче в големия град

Всеки пътепис всъщност е една своеобразна любовна история и този не е изключение, така че ако циникът във вас има нужда от инжекция надежда, сте попаднали на правилното място. Замесените в приключението днес имат няколко общи неща помежду си – обичат да пътешестват, да откриват нови неща и най-вече – да се обичат. И тъй като всяка любов става по-силна, когато се отрази някъде, днес аз ще споделя с вас своята към Италия – под формата на няколко простички (но с потенциал да бъдат много ценни!) съвета.

Забелязала съм, че много по принцип интелигентни и оправни хора – в това число и моя милост – могат напълно да се (п)объркат, когато ги извадиш от техните си води и ги пуснеш да приключенстват там, където не са стъпвали никога. Най-големите шаш и паника идват още със самото пътуване – а уж всички много обичаме да скитаме по света и у нас (не сте ли забелязали, че като питате някого какво най-много му харесва да прави, пътуването със сигурност се мъдри гордо сред първите три изброени неща?). Признавам си – до тази пролет никога не се бях придвижвала на крилете на вятъра – сиреч със самолет. Точно по тази причина предстоящата ми авантюра със слънчева Италия ми се струваше почти загубена кауза – и то не защото ме е страх от високо (ако трябваше да взимам и това предвид, съвсем щях да се отчая), а от чиста липса на опит и на достатъчно ясни инструкции за работа с летища. Да знаете – светът има сериозна нужда от такова четиво, надявам се някой свестен писател да се сети да го драсне малко по-интерактивно в скоро време. Само да не се захване Стивън Кинг с тази работа, че тогава и самолетите корени ще пуснат…

Аз, от своя страна, вече оформих в главата си един примерен списък за други загубени в превода приключенци като себе си, които искат за малко време да видят и усетят много, както и да се приберат вкъщи безаварийно. Първа дестинация – европейската столица на модата: Милано.

  1. Първо и основно правило, когато отивате някъде за кратко: пътувайте с малко багаж! Никога не съм се чувствала толкова освободена от вещоманията си, колкото през приказните три дни в Италия, когато целият ми живот се събираше в една раница на гърба ми.
  2. Направете си резервация колкото се може по-рано в някой хостел в центъра – цените са абсолютно същите като тези в кварталите, но пък за сметка на това всичко готино ви е на един хвърлей разстояние…
  3. … а дори и да не е, всякакви проблеми със стигането до разни места ще ви бъдат решени, ако си купите карта на града от първата книжарничка, която видите. Да, все още ги продават – малки (хартиени) пътеводителчета със сгъваеми карти на последната страница. Другият ви вариант, ако не искате да платите 200 лв. сметка заради интернета, докато сте в роуминг, е да си изтеглите безплатното приложение HERE – стига предварително да сте си свалили карта на местността, можете да го използвате, докато сте напълно offline, като то даже ще ви покаже къде се намирате и как най-бързо да стигнете до всяка дестинация. Яко, а?
  4. Вземете си сладолед (изключваме възможността да сте в Италия и да не искате сладолед, нали?) от най-забутаното възможно място, а не от сладкарницата в центъра, пред която се вие километрична опашка, и го яжте без лъжичка. Т.е. – ближете го. Може би звучи леко абсурдно, но се оказва, че това е най-вкусният начин за ядене на джелато. Италианците могат (и се стараят) да натрупат рекордно количество от него върху най-малката възможна фунийка, но това не трябва да ви притеснява – достатъчно вкусен е, за да сте го изяли далеч преди да е успял да падне на земята.
    IMG_2955
  5. Седнете в който и да е ресторант и яжте пица. Това е най-сигурният начин да се нахраните добре (положението е по-скоро „щастливо прасе преди Коледа“) и да платите по-малко, отколкото сте очаквали и в най-смелите си мечти, докато сте в Милано. Известен е като много скъп град и може и да е такъв, но пицата навсякъде е между 6 и 10 евро – и е не само гигантска, но и удивително вкусна (сега ще кажете: „дъъъъ, все пак сме в Италия“… и ще сте прави).
    IMG_2953
  6. Всички по-известни забележителности като музеи, галерии и катедрали са в центъра, но ако и вие като мен започвате да се прозявате в секундата, в която се озовете в някоя от гореспоменатите сгради, имам по-добро предложение за вас. Каналът – Naviglio Grande – е извън централната част на града, но ще ви разкрие едно коренно различно Милано от онова, което всички туристи виждат. Калдъръмени улички, кокетни ресторантчета, ателиета на художници, магазини за ръчно направени бижута, часовници (най-готиният, който видях, беше от счупена грамофонна плоча)… Страхотно е – единственото място освен катедралата Дуомо и парка на двореца Сфорца, което ви препоръчвам да видите. Така де – най-готините приключения се получават, когато просто си се скитате безцелно, а най-ценните неща ги намират нещотърсачите на пълен работен ден. Ако не ми вярвате, питайте Пипи.
Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s