Топ 9 на месец май 2015

Напоследък публикациите ми тук са по-нередовни от всякога, а това изобщо не е добра идея, когато си едва-едва прохождащо в блогосферата човече, което още няма постоянна аудитория. Надявам се, че все пак не съм изгонила всички, на които би им било интересно да ме четат, и обещавам, че с приключването на сесията ми ще стана повече от примерна пишеща Рози! Дотогава обаче ще се наложи да ви подразня още малко с въдицата за Милано (до седмица видеото ще е готово!) и да ви подхвърля една леко половинчата класация. Защо е такава – през последните два месеца времето наистина не ми стига за всичко и нито съм гледала кой-знае-колко филми, нито съм чела книги извън учебния план за университета, нито съм готвила (това пък съвсем!)… Така че на вашето внимание представя-я-я-ям (абе как така за ядене време винаги намирам?!) най-готините неща, които открих през последния месец (и които ви препоръчвам горещо!):

  1. Храна – едва ли някой се учудва, че започвам с тази точка (не с единицата – стига бе, всички знаят, че се брои от 1 нататък… за частта с хапването (си) говоря (сама при това)). Най-най-най любимото ми нещо за ядене на света е пица, а тя не оглавява точно класацията за здравословни храни… и май не е особено лека, т.е. не се вписва в летния режим. Затова Супер Тедче (т.е. моята мегаяка съквартирантка) спаси деня, като забърка тесто за пица от… тиквички! Направо ми взе акъла, защото получилото се по нищо не отстъпваше на най-готината пица, която бях яла. Че и е лесна, на всичкото отгоре:) Значи, слушайте сега… Настъргвате три тиквички, изстисквате водата от сместа, добавяте едно яйце, 100-ина грама моцарела (или кашкавал), 2-3 с.л. овесени ядки и печете, докато стане златисто (ако пишех сериозна рецепта, щях да добавя да сложите хартия за печене в тавата и да я намажете със зехтин, преди да изсипете “тестото”, ама сега нали уж гледам да съм кратка, така че няма да ви го кажа това). Вадите тавата, нареждате плънка и печете още 15-ина минутки (макс!). Моята част от нашия шедьовър беше с пушена сьомга, спанак, гъби, моцарела и домати – ве-ли-ко е! Марш в кухнята сега, знам, че започна обилно слюноотделяне:)
  2. Напитказелено смути. Правилно прочетохте:) Да, и аз не харесвам тази чуждица, ама иначе как да опишеш нещо средно между сок и крем… ама за пиене? Не ми хрумва вариант, та ще се радвам, ако вие поне се сетите. Както и да е, наскоро преоткрих удоволствието от това да се тъпчеш с витамини в най-естествената им форма, така че бързам да го споделя и с вас:) Любимата ми комбинация засега е тази от прясно изстискан сок от портокали и половин лимон с едно авокадо, две шепички спанак, ябълка (нея можете и да я пропуснете, защото прави консистенцията доста зърнеста, а не гладка и… смутиподобна) и две кръгчета корен от джинджифил. Всички тези неща ги смилате в блендера и – voilá! – имате си нещо по-освежително и разбуждащо дори от кафето. Гаранция! Можете да започнете с моята зелена кисела комбинация и да продължите напред с експериментите, като да знаете, че ще чакам рецепти и от вас по-натам!St.-Vincent-Featured
  3. ФилмSt. Vincent. Страхотна актьорска игра, интелигентен сценарий, интересна комбинация между разплакващи те и от смях, и от засядаща в гърлото топка моменти… Просто го гледайте:)
  4. СериалLie to Me. Сега ще кажете – “нямаш време да четеш книги и да си пишеш в блога, ама имаш за гледане на сериали, а?” – и ще сте напълно прави. Виновна. Ама този е много готин! Езикът на тялото винаги ми е бил интересен, но не подозирах, че дори лицето си има изключително сложен механизъм за изразяване на какво ли не. Американците май не са разбрали много-много идеята на сериала, затова е спрян след третия сезон, но си струва – хем те замисля, хем те развлича, хем… те учи как да лъжеш по-добре, а това не е умение за пренебрегване:)
  5. Книга“Събрани разкази” на Калин Терзийски. Откакто работя в радиото, Калин е бил наш гост два или три пъти и винаги ме е впечатлявал… много. С всичко, което казва. Затова и е доста странно, че чак сега се хванах да чета нещо негово – и съм без думи. Това томче, което събира всичките му издавани разкази досега, едновременно не ти дава да го оставиш, защото е ужасно увлекателно, и в същото време те спира да го изгълташ на един дъх, защото всеки разказ е като глътка червено вино, споделена със специален човек: иска ти се да я оставиш да престои известно време в устата ти, за да усетиш всички нотки в нея, нюанса на всеки плод, аромата на всички сезони, през които гроздето е зряло. Тази книга не е за четене в автобуса (каквато е обикновено съдбата на повечето, които ми паднат в ръцете) – не, с нея трябва да подходите нежно, да ѝ отделяте време, да я придружавате с тъмен белгийски шоколад или направо с онази чаша вино, за която ви писах по-нагоре. Заслужава си:)
  6. МястоСтара планина. Наскоро осъзнах, че където и в България да се намираш, не можещ да си твърде далеч от Балкана – а той в момента е по-гостоприемен, зелен, красив и меланхоличен от всякога. Бързо бягайте на планина следващия уикенд!
  7. КампанияГласът на радио FM+. Идеята беше на Ива – защо пък нашите слушатели да не станат част от ефира, като ни изпращат записи на своите гласове с последното си вдъхновение, оплакване, палеща ги кауза… Нали те ни слушат всяка сутрин – понякога ни се иска да си разменим ролите. И то стана едно… абе, много яко:) Ако ви е любопитно, можете да чуете всички получени досега записи тук.
  8. Дейносттенис на корт. Нарочно не казвам “спорт”, за да не уплаша по-срамежливите по отношение на физическата активност, но колкото и да не ви се занимава, сега е идеалното време да се впуснете в някое по-активно хоби: вече не е студено и не вали постоянно, а все още не е задушаващо и горещо. Хванете някое другарче, което никога не е държало тенис ракета, под ръка и се впуснете в приключението, в началото наречено “изпрати топката в пространството около партньора си – поне в радиус три метра от него, де!”, а по-късно – “тенис на корт”. Заниманието върви с готин бонус – помага с влизането във форма, различна от кръг. На вас това може да не ви е важно – стискам ви палци да е така! – ама на други им е. Добре де – НИ е. Уф.
  9. Песен – това трябваше да е едно кратко писание, което да си прочетете, докато пътувате с градския транспорт и вече сте превъртели новините във фейсбук няколко пъти, а то какво стана… Роман от три части:) Затова завършвам рязко, ударно и (уж) кратко с един музикален поздрав – ето го! Защото сме тук, нали:) Тук – не като географско понятие, а като състояние на духа. Тук, сега, аз – като “само в тази секундичка ще съм точно аз на това място”. Готино, а?
Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s