Голямо страшно ново начало

Годината за мен рядко започва на първи януари. Така или иначе тази дата винаги ми е била по-скоро несимпатична с претенциите си за чисто начало – най-вече защото аз самата рядко успявам да се рестартирам точно тогава, а не от недолюбване на свежите стартове. Напротив – те са ми любимото:)

Моята 2015 започва сега. Да, сега, днес, в този час, тази минута и т.н., в сряда, а не в понеделник, на 20 май, а не на първо число от месеца. Събирам си багажа, като преди това, разбира се, разхвърлям всичко наоколо и изхвърлям колкото се може по-голяма и ненужна част от него. И се чувствам като преродена. Вещите ни обременяват, привързаността ни към тях – още повече. Когато идвах да живея в този апартамент, ни се наложи да направим три курса до старата ми квартира, за да донесем целия ми багаж – това е ужасно много, да знаете.

Толкова по-лесно и щастливо е да се чувстваш лек като перце само с една раница на гърба си, с която можеш и без която – също можеш! Такава Рози бях в Милано миналата седмица – понесла материалната част от живота си на гърба си и стиснала далеч по-ценната – нематериалната – за ръката. Влюбена. Окрилена. Щастлива. Убедена съм, че мога да съм такава и в София. Затова след малко в посока кофите за смет ще летят учебници по френски и стари дебели пуловери, които никога не бих облякла. Съветвам ви най-безсрамно да последвате примера ми и да откачите от себе си връвта с тенекиени кутии, която на галено ви нарича Плюшкин, и да се разделите с всичко онова, което не сте обличали, използвали и изобщо докосвали през последните три месеца. Щом дори не сте се сещали за него, със сигурност няма да ви потрябва (е, тук изключвам важните документи, които стават необходими само при спешни случаи – тях си ги пазете!). Давам пример:

  • лосиони за тяло, които стоят за красота и прашасват на нощното ви шкафче
  • стари броеве на списания, които сте прочели само веднъж – при излизането им – и от тогава служат за подпиране на някоя малка масичка
  • ботуши с продънени подметки
  • скъсани чорапи. Не, няма да ги закърпите никога, познавам ви. Нови ще струват някакви стотинки, не бъдете скръндзи.
  • всички чанти, които пазите за всеки случай – ако си купите обувки в този цвят. Знам, че използвате само една, докато не се скъса, и после  ѝ купувате заместител, а не се обръщате към останалите нещастни торби в колекцията си. По-добре ги подарете на майка си, освен ако тя не харесва само такива, които са точно на ръба на кича:) Тогава нямате алтернатива – кофите за боклук ви зоват.

Знам, че изброените точки могат да бъдат опора главно за жени – мъжете не се затрупват с този тип вещи. Мили представители на силния пол, вас съветвам да съберете кутиите пица, които се търкалят в кухнята, на терасата и в коридора, да сложите ризата си, върху която по грешка метнахте мократа си хавлия, за пране и да си купите нова самобръсначка. Ще се почувствате като нови:)

Това исках да ви кажа днес – освободете се:)

Надявам се възможно най-скоро да е готово филмчето, което подготвяме за Милано, за да мога да го кача тук и да ме видите в ролята на водеща на видео пътеводител. Хем ме е страх, хем нямам търпение. Coming soon:)

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s