За целите и хората (от Р. за Р.)

Не помня някога досега рождените ми дни да са ми правили някакво впечатление по отношение на остаряването – даже напротив. Обикновено следващото число ми се струва по-симпатично, най-малко защото то ме приближава с една идея повече до това хората да ме приемат на сериозно. Не е смешно – когато се запознавам с някого в офиса и погледът му се спре за малко по-дълго върху мен, обикновено констатацията (измрънкана наум, но доста видима) е, че съм доста малка за мястото си. Като добавим към това бебешката усмивка и детското гласче, съвсем не ми се ще да призная на новия си познайник, че съм на 20. Струвам му се още по-незначителна. От утре обаче ще мога да казвам, че съм на 21. Ура! 🙂

Истината е, че не съм чак толкова щастлива от този факт, колкото очаквах, че ще бъда. Откакто вече не живея с мама, мъничко се ужасявам от всеки 23 април, който наближи, въпреки че сама по себе си датата ми се струва най-прекрасната в годината – толкова е завършена, сборът на цифрите е равен на 9 дори! (тук е моментът да ме отпишете като пълна откачалка и да спрете да ме четете… завинаги) Защо ли? Официалното обяснение е, че не обичам да бъда център на внимание и честитките ме карат да се чувствам доста неудобно – факт. Има обаче и нещо друго. Може би ще прозвучи смешно, но наблегнах на живеенето с мама с причина – тя ме караше да се чувствам толкова специална! Не че вече не ме кара – съвсем не, но като самостоятелен човек имам по-широк хоризонт отпреди и скъпите ми хора са повече на брой. И когато някой от тях ме забрави, боли – колкото и да не ми се иска да придавам голямо значение на този ден. Това лошо ли е? Егоцентрично ли е да искаме да сме специални за хората, които обичаме и които ни обичат, на рождения си ден? Отчасти ми се струва, че е така. Аз си имам правилото никога да не честитя по прозаичен начин – ако човекът, който има празник, не ми е близък, просто си трая и не се обаждам, защото го усещам като омърсяване на деня му да му поднеса някое постничко пожелание.

Както и да е – идеята за този пост (първи от доста време насам, йей!) беше да се разоблича публично, а не да се жалвам, че не искам да имам рожден ден утре. Как ли? Като прегледам целите, които съм си поставила миналата година. Така де – не точно миналата, а по-скоро последния път, когато навърших пълнолетие. Това беше… окей, преди три години.

Тогава съвсем (не)наивно си мислех, че ще успея да си намеря работа по специалността почти веднага след старта на следването си. Check. Изглежда като едно мини чудо, но е факт – от година и три месеца се трудя и черпя опит, умения, щастие, умора и още много неща от позиция, на която се намърдах все едно по магия.

IMG_3668 Следващите неща, които съм си поставила за цели, не успяват да построят нито един етаж над основата от сбъднатата мечта. Нито се справих с френския, нито научих източен език, нито взех шофьорска книжка (е, идеята е това да стане през това лято, ама да не казвам голяма дума…), нито успях да намеря време за спорт тази зима… По-добре да не продължавам – 18-годишната Рози е ставала все по-амбициозна с всяка точка и може здравата да ме засрами. 🙂

Защо съм си поставила толкова високо летвите? Можех просто да напиша, че искам да съм щастлива, да обичам, да приключенствам и да се уча от себе си и от другите. Толкова е простичко. Това всъщност е и сърцевината на повечето ми пожелания за рождени дни, така че май сглобих някакво ново списъче с приоритети. Нека приемем, че сега го изпращам към 21-годишната Рози, която тръпне от страх пред вратата на 22-рия си рожден ден през 2016. Ще добавя само още нещо към нея, ако нямате нищо против – спокойно, утрешният ден ще е хубав. Само от теб зависи да е такъв. Сега остава да повярвам в това и да си го сътворя. Не догодина, а утре.

IMG_3598

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s