Как да вмъкнем четенето в натоварения си график (+ ревю на един шедьовър)

Като работещ студент със сериозна връзка и страхотни приятели (с които искам и трябва да се виждам, duuuh, иначе животът няма да е толкова хубав) откривам, че времето за нещата, които не просто обичам, а дори са жизненоважни за оцеляването ми, намалява… драстично. Едно от тези неща е редовното и правилно хранене, но за него планирам да отделя друг пост – само да  му хвана цаката и да го наместя в натоварения си график!

Днес обаче ще си говорим за друго мое любимо занимание, а именно четенето. С малко повече планиране и обмисляне можем да превърнем дори досадните моменти в ежедневието си в нещо приятно и полезно – като например дългото пътуване с градския транспорт. То може да е Вашето време, стига само да сте се сетили сутринта да пъхнете в чантата си някое любопитно клижле. Аз всеки ден пътувам поне час от работа до университета и това е моят таен начин да тръшвам тухли от по 700 страници за по-малко от седмица – при положение, че, както вече споменах, през почти целия ден съм плътно на работа или на лекции.

Друг вариант – имате уговорка с някой вечно закъсняващ симпатяга? В момента е доста студено, затова няма да е зле да уговаряте срещите си направо на закрито – в кафене, сладкарница, ресторант, в краен случай – подлез. И какво да правите, докато, скучаейки, чакате? Имам една-две идеи:) Сещам се, че “Портокал с часовников механизъм” (не си взимайте последното издание, преводът е трагедия, някое по-старо си намерете) я прочетох в рамките на един много некъсметлив по отношение на точността ден, в който чаках мама близо час в подлеза на Софийския, а после дружно посрещахме тати два или три часа на Терминал 2. Тези самолети с вечните им закъснения… [О, като казах самолети! Не е точно тук мястото, но не мога да не се похваля – двама мои много, много, много мили любими хора ми подариха първото ми официално пътуване с летящ кораб (добре де, със самолет, уф, щом толкова държите на точността…) – между 11-ти и 13-ти май ще съм в Милано! Обещавам да снимам и после да разказвам много!]
Както и да е! Говорехме си за откраднати минутки за четене:) Дори когато съм си вкъщи, понякога ми е трудно да хвана книгата и да се изолирам от света. Нищо по-лесно от това: докато чакате микровълновата да претопли яденето или, ако сте намерили в себе си сили да сготвите – отказвам да ви повярвам, че сте истински гладни в този случай! – докато водата се куми и не може да реши дали ще заври скоро или не, спокойно можете да прочетете 3-4-5 странички, че и повече.

Всъщност мисля, че оправданието “нямам време за…” използваме само когато нямаме особено силно желание да свършим въпросното нещо. Когато става въпрос за четене – може би книгата ви не е достатъчно грабваща, за да отделяте всяка свободна минутка за нея. Тук отново имам решение – абе направо магьосник съм аз, моля ви се:) Вече споменах, че със сигурност ще споделя мнението си за един приказен роман, втория от тази авторка, който ми попада – съвсем неслучайно при това, доста усилено го издирвах.

Става въпрос за “Тайната история” на Дона Тарт, която спечели Пулицът за литература за “Щиглецът” през 2014. Вече нахвърлих мислите си върху лауреата, така че сега ще се концентрирам върху дебюта й. Обичам да опровергавам онези, за които смятам, че грешат – може би се дължи на някаква състезателна жилка в мен. В случая – прочетох няколко review-та на книгата в Goodreads от чисто любопитство, искаше ми се да видя дали всички са се влюбили толкова силно в нея, колкото се влюбих аз. Отговорът – не точно. Всъщност мнението с най-много гласове беше на едно момиче, което буквално беше обезкостило авторката и творбата ѝ, аргументирайки се доста сполучливо, бих казала. Ако беше просто безсмислен хейт, нямаше да му обърна никакво внимание – напоследък е много по-модерно да оплюваме нещо, отколкото да го хвалим. Аз предпочитам да си замълча, когато нямам нищо хубаво или градивно за казване:) Критиката на тази читателка обаче беше добре конструирана, илюстрирана с примери – направо чудесна. Ако бях попаднала на нея преди да започна книгата, най-вероятно нямаше да си правя труда да я търся изобщо. Обаче я прочетох след като завърших романа, очарована от него. И какво си помислих? Че двете с Ребека (май така се казваше момичето, не помня вече) сме чели съвсем различни неща:)

Доста отдавна установих, че моментът, в който попадаш на дадено четиво, е точно толкова важен, колкото и съдържанието му само по себе си. Ние сме различни хора в различни отрязъци от време – не го забравяйте:) Героите, които на моята опонентка (така де, една срещу друга сме само в моята глава) се бяха сторили надути превзети сноби, за мен бяха най-милите, чаровни, леко срамежливи и затворени, но все пак дружелюбни студенти на света. Успях дори малко да се влюбя в най-интелигентния от тях – Хенри, да се позабавлявам с непохватността на Ричард и неговите притеснения, да се ядосам на Бъни, но да му простя още на следващата страница, да се заинтригувам (може ли да се каже така… май не) от Франсис, да поискам Камила за най-добра приятелка и да се протегна, за да разроша косата на Чарлс – дори и само в мислите си. Да, успях да им посъчувствам, да вляза в положението им (ако прочетете книгата и след това се върнете към този мой пост, е твърде вероятно тук вече да ме сметнете за леко луда) и след последната страница все още да ги харесвам. Другата критика към Дона Тарт беше, че е прекалила в старанието си да покаже всичко, което може, в хода на действието. Не знам, честно казано, какво лошо има в престараването, когато става въпрос за литература – освен може би това, че до такава степен не можех да оставя книгата през цялото време, докато я четох, че я вадех в час по испански и използвах всеки момент, в който приятелят ми е в банята, за да я поглъщам страстно. Последният роман, за който чух нещо подобно, беше “Истината за случая Хари Куебърт” (вече ви я препоръчах тук) – и той беше и последният, който ме сграбчи така. Извод: престараването на младите автори, когато пишат дебютните си романи, е много COOL. Точка:)

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s