Театрални влюбвания: “Хората от Оз”

В театъра, скъпи мой, всеки тенекиен човек има шанса да открие сърцето си.” – казва Труман, героят на Атанас Атанасов в “Хората от Оз” на Яна Борисова и Галин Стоев. Трябва ли ви друго, за да се самоизритате на театър съвсем скоро? Надявам се, че не. Решихме първия въпрос много бързо. Вторият сигурно е какво да гледате. Ще се справим и с това.

“Хората от Оз” ми е толкова любима, че ми се свива сърцето, като се сетя за нея във вечер, в която не я играят. Ако живеете в София, приключвате работа преди 19.30 и все още не сте ходили на нея… имате нужда от моя списък, за да се мотивирате, изглежда.

  1. Яна Борисова. Нейн е целият триптих, състоящ се от “Малка пиеса за детска стая”, “Приятнострашно” и “Хората от Оз”. Във всички постановки играят (горе-долу) едни и същи актьори, които обаче влизат в коренно различни персонажи, поставени в нищо несвързани помежду си ситуации. Яна е приказен писател и драматург, много бързо ще се убедите в това. През есента в театър “Открита сцена” бе поставена “За теб” – постановка, написана от нея специално за Христо Мутафчиев, в която той си партнира със Станимир Гъмов. Задължителна – ще ви разсмее само за да ви разплаче 10 минути по-късно. Но сега си говорим за “Хората от Оз”.
  2. Цветана Манева. Тя влиза в ролята на Ана – писателка, която вече не пише… поне в началото на пиесата.
  3. Атанас Атанасов. Труман. Никога не съм се привързвала повече към театрален персонаж.
  4. Театът 199 “Валентин Стойчев” – любим ми е. Залата е мъничка, обстановката – интимна, действието се развива на (санти)метри от вас и е толкова, толкова уютно.
  5. “Вълшебникът от Оз” на Лиман Франк Баум. Ще откриете следи от героите на книгата в пиесата.
  6. Стефан Вълдобрев и Вежен Велчовски. Най-смешните диалози:

1

Сарт: У тях ли е срещата?
Ервин: Не е среща.
Сарт: И защо да не мога да дойда?
Ервин: Защото е неудобно. Не си канен.

Сарт: Предлагам да отидем облечени като близнаци.
Ервин: Чудесно! Как се обличат близнаците?
Сарт: Еднакво.
Ервин: Ще изглеждаме като двойка.
Сарт: Така ще ги сразим!
Ервин: Защо да ги сразяваме? Какво са ни направили?
Сарт: Двойките не се обличат еднакво. Близнаците се обличат еднакво.
Ервин: А ние – защо?
Сарт: Ще ни запомнят.
Ервин: Ама целта не е нас да ни запомнят, а тя да хареса мен. Мен!
Сарт: Няма как да не те хареса.
Ервин: Ти предложи доста варианти.

Още малко от чудния сценарий на Яна:

  • Сарт: Като по-млад смятах, че съм длъжен да се оженя. Опитах, не стана, разведох се. Сега не ми и хрумва.
    Ана: Може пак да се влюбите, не се заричайте!
    Сарт: Вече е друго. Имам опит.
    Ана: Никой няма опит. Винаги си изненадан, когато се случи!

  • Ана: Единственото, което не се съобразява със старостта, е любовта. Може да те сполети винаги, без да ѝ пука дали е уместна. Любовта е много нетактична.
    Разликата между това да ти разбият сърцето, когато си на двайсет, и да ти се случи същото доста по-късно е, че когато си по-възрастен, е много по-обидно. Иначе – няма разлики.

2

  • Труман: Историите на миналото се делят на завършени и незавършени. Незавършените са кошмар, понеже хем са от миналото, хем продължават. Затова някои ги наричат важните. Аз ги наричам опасните! Опасни са не защото има вероятност да ти се получат нещата в настоящето (напротив – няма!), а защото ти дават ясно да разбереш, че никак не си поумнял. И към унижението от миналото добавяш още няколко тухли в стената на срама. Моят съвет е: ако съдбата ти изиграе коварния номер да те срещне случайно с човек, който в миналото те е наранил – бягай!

4

  • Ана: Увлечението е предверие на влюбването, но за разлика от него – може да се контролира. Ако си силно увлечен, в повечето случаи си и много щастлив. И ненаситен.

  • Миа: Преди години разбрах, че щастието е непостижимо и това ме смаза, сега разбирам, че номерът е в преследването му.

  • 5Ана: Във влюбването, за разлика от всички останали емоционални състояния, има и надежда. В страстта има отчаяние. В обичта – няма страх.
    Ервин: Откъде ги знаеш тези неща?
    Ана: От наблюденията си върху самотата. А и, както каза твоят приятел, такъв късмет е да откриеш някой, който да те вдъхнови! Възползвай се от този шанс и си причини всичко, което можеш да изпиташ, без да очакваш нищо и без да мислиш за последствията.
  • Труман: Никога нищо не стига, докато се случва. Когато свърши, започваш да въздишаш по него. Така сме свикнали – да сме недоволни.
    Правя се на тъжен, по-лесно ми е. Така и не разбрах как да се държа, когато всичко е наред.

3

  • Труман: Думите никога не са ме впечатлявали. По-скоро тишините между тях. Напоследък обаче си давам сметка, че не трябва да се мълчи, защото когато изгубиш някого, ти остава само изреченото. С него разполагаш и единствено то е някакво доказателство, че нещо някога се е случило.

Ако съм успяла да ви запаля, се надявам да се видим в Театър 199 на 23-ти март, понеделник, в 19.30. Следващата обявена дата е 2-ри април. Няма да пиша извинителни бележки!

Допълнителна бележка: Здравейте, говори Рози от бъдещето – 2020 година е и ако случайно сте се върнали да четете толкова назад, да знаете, че “Хората от Оз” все още се играе редовно. Може да следите театралния афиш на Театър 199 тук.

One thought on “Театрални влюбвания: “Хората от Оз”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s