Време за театрални влюбвания – “Хората от Оз”

В театъра, скъпи мой, всеки тенекиен човек има шанса да открие сърцето си.” – казва Труман, героят на Атанас Атанасов в “Хората от Оз” на Яна Борисова и Галин Стоев. Трябва ли ви друго, за да се самоизритате на театър съвсем скоро? Надявам се, че не:) Решихме първия въпрос много бързо. Вторият сигурно е какво да гледате. Ще се справим и с това:)

“Хората от Оз” ми е толкова любима, че ми се свива сърцето, като се сетя за нея във вечер, в която не я играят. Ако живеете в София, приключвате работа преди 19.30 и все още не сте ходили на нея… имате нужда от моя списък, за да се мотивирате, изглежда:)

  1. Яна Борисова. Нейн е целият триптих, състоящ се от “Малка пиеса за детска стая”, “Приятнострашно” и “Хората от Оз”. Във всички постановки играят (горе-долу) едни и същи актьори, които обаче влизат в коренно различни персонажи, поставени в нищо несвързани помежду си ситуации. Яна е приказен писател и драматург, много бързо ще се убедите в това. През есента в театър “Открита сцена” бе поставена “За теб” – постановка, написана от нея специално за Христо Мутафчиев, в която той си партнира със Станимир Гъмов. Задължителна – ще ви разсмее само за да ви разплаче 10 минути по-късно. Но сега си говорим за “Хората от Оз”.
  2. Цветана Манева. Тя влиза в ролята на Ана – писателка, която вече не пише… поне в началото на пиесата.
  3. Атанас Атанасов. Труман. Никога не съм се привързвала повече към театрален персонаж.
  4. Театът 199 “Валентин Стойчев” – любим ми е:) Залата е мъничка, обстановката – интимна, действието се развива на (санти)метри от вас и е толкова, толкова уютно.
  5. “Вълшебникът от Оз” на Лиман Франк Баум. Ще откриете следи от героите на книгата в пиесата:)
  6. Стефан Вълдобрев и Вежен Велчовски. Най-смешните диалози:

1

Сарт: У тях ли е срещата?
Ервин: Не е среща.
Сарт: И защо да не мога да дойда?
Ервин: Защото е неудобно. Не си канен.

Сарт: Предлагам да отидем облечени като близнаци.
Ервин: Чудесно! Как се обличат близнаците?
Сарт: Еднакво.
Ервин: Ще изглеждаме като двойка.
Сарт: Така ще ги сразим!
Ервин: Защо да ги сразяваме? Какво са ни направили?
Сарт: Двойките не се обличат еднакво. Близнаците се обличат еднакво.
Ервин: А ние – защо?
Сарт: Ще ни запомнят.
Ервин: Ама целта не е нас да ни запомнят, а тя да хареса мен. Мен!
Сарт: Няма как да не те хареса.
Ервин: Ти предложи доста варианти.

Още малко от чудния сценарий на Яна:)

  • Сарт: Като по-млад смятах, че съм длъжен да се оженя. Опитах, не стана, разведох се. Сега не ми и хрумва.
    Ана: Може пак да се влюбите, не се заричайте!
    Сарт: Вече е друго. Имам опит.
    Ана: Никой няма опит. Винаги си изненадан, когато се случи!
  • Ана: Единственото, което не се съобразява със старостта, е любовта. Може да те сполети винаги, без да ѝ пука дали е уместна. Любовта е много нетактична.
    Разликата между това да ти разбият сърцето, когато си на двайсет, и да ти се случи същото доста по-късно е, че когато си по-възрастен, е много по-обидно. Иначе – няма разлики.

2

  • Труман: Историите на миналото се делят на завършени и незавършени. Незавършените са кошмар, понеже хем са от миналото, хем продължават. Затова някои ги наричат важните. Аз ги наричам опасните! Опасни са не защото има вероятност да ти се получат нещата в настоящето (напротив – няма!), а защото ти дават ясно да разбереш, че никак не си поумнял. И към унижението от миналото добавяш още няколко тухли в стената на срама. Моят съвет е: ако съдбата ти изиграе коварния номер да те срещне случайно с човек, който в миналото те е наранил – бягай!

4

  • Ана: Увлечението е предверие на влюбването, но за разлика от него – може да се контролира. Ако си силно увлечен, в повечето случаи си и много щастлив. И ненаситен.
  • Миа: Преди години разбрах, че щастието е непостижимо и това ме смаза, сега разбирам, че номерът е в преследването му.
  • 5Ана: Във влюбването, за разлика от всички останали емоционални състояния, има и надежда. В страстта има отчаяние. В обичта – няма страх.
    Ервин: Откъде ги знаеш тези неща?
    Ана: От наблюденията си върху самотата. А и, както каза твоят приятел, такъв късмет е да откриеш някой, който да те вдъхнови! Възползвай се от този шанс и си причини всичко, което можеш да изпиташ, без да очакваш нищо и без да мислиш за последствията.
  • Труман: Никога нищо не стига, докато се случва. Когато свърши, започваш да въздишаш по него. Така сме свикнали – да сме недоволни.
    Правя се на тъжен, по-лесно ми е. Така и не разбрах как да се държа, когато всичко е наред.

3

  • Труман: Думите никога не са ме впечатлявали. По-скоро тишините между тях. Напоследък обаче си давам сметка, че не трябва да се мълчи, защото когато изгубиш някого, ти остава само изреченото. С него разполагаш и единствено то е някакво доказателство, че нещо някога се е случило.

Ако съм успяла да ви запаля, се надявам да се видим в Театър 199 на 23-ти март, понеделник, в 19.30:) Следващата обявена дата е 2-ри април. Няма да пиша извинителни бележки:)

Advertisements

One thought on “Време за театрални влюбвания – “Хората от Оз”

  1. Pingback: Можеш ли да изпитваш носталгия по нещо, което не си преживял? | La vie en rose

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s