Приключенски уикенд в рамките на града

IMG_1719     IMG_1699

Ако и вие нямате нито кола, нито книжка, за да вземете назаем превозно средство от приятел, навярно от време на време ви се налага да бъдете особено креативни, когато искате да разнообразите уикенда си. Разбира се, винаги е вариант да прескочите до Пловдив например, но общо 6 часа път (с влак – на стоп са по-малко, но метеорологичните условия все още са твърде капризни) могат доста да изядат от времето ви за почивка. Е, сега на помощ идвам аз с две идеи, които с моя любим приключенец осъществихме последната седмица:)

Паркът на двореца “Врана”, любимата резиденция на цар Борис, е едно приказно място, за което дори не бях чувала доскоро. Намира се до Цариградско шосе, след Горубляне, и по принцип до него би трябвало да стига автобус 505, който да тръгва от Орлов мост на всеки час събота и неделя. Е – знаете как работи градският транспорт:) Можете да стигнете и с автобус номер 5, който да хванете от УМБАЛ Св. Анна, той е доста по-редовен. Има две спирки, които са близо до парка – съветвам ви да слезете на втората, “Резиденция Врана”, защото входът откъм Цариградско е затворен за посетители и няма да ви пуснат, а вариантът да се разхождате до другия не е препоръчителен за белите ви дробове. След като се смъкнете от превозното средсто, се обърнете надясно и си поемете дълбоко въздух:) Това упражнение е с цел да преживеете по-леко предстоящото пресичане на шосето:) Минете от другата страна – браво, надявам се да сте невредими! – и точно след спирката, която е в другата посока, завийте наляво. Ще повървите известно време по една тънка пътечка – тя ще ви заведе право на входа за посетители. Има две много симпатични кучета, които са се излегнали удобно под лъчите на слънцето и се кефят с всички сили – подразбира се, че сте избрали приятен и слънчев ден за разходката си до Врана! Можете да вземете пример от косматите приятели и и вие да отделите моментче-два, за да се насладите на светлината и топлината. Готови? Платете вход на симпатичната червенокоса жена в будката (часовете за посетители са само през уикенда, забравих да спомена – и са до 16 часа, така че не губете време и още по обяд се заведете там с някой ентусиазиран приятел) и влизайте. Паркът е изключително красив, а аз се почувствах като истинска принцеса, докато го обикалях. В момента реставрират двореца и не може да се влиза в него, но и дори само отвън си заслужава да се види. Ако отидете в близките седмица-две, ще се порадвате и на мнооогото кокичета, които са избуяли около резиденцията:)

IMG_1743     IMG_1749

Снимките са на моя любим фотограф Иван Петров:) За съжаление той няма страничка във фейсбук Ivan Petrov Photography, пълна със снимки с характерен воден знак & гордо украсена от профилна снимка, на която някой го е снимал как позира с професионалния си апарат, но ако ви харесват произведенията му, обещавам да споделям повече от тях. Край на лирическото отклонение:)

Второто ми предложение за днес е връх Копитото. Сигурно всички сте го чували – от там се открива чудна гледка към София (май и към Перник, но не мога да го твърдя със сигурност… когато гледам света отгоре, всичко се размества и губя всякаква представа за пространственост, както и когато съм под земята, т.е. в метрото – убедена съм, че въртят София над мен, за да бъркам входовете всеки път), благодарение на която много мъже са завоювали сърцето на ухажваната госпожица – градски легенди се носят чак. По принцип до него най-лесно се стига с кола – само нагоре от Бояна до отбивката наляво за хижа Планинец, откъдето са около 2 км само направо – но, както вече споменах, ние нямаме такава, така че се наложи да импровизираме. Интернет се закле, че най-лесният начин да се качим на Копитото е да хванем маршрутка номер 10 от Руски паметник, да слезем на Златните мостове и да си направим приятен едночасов преход през гората, но ние не му повярвахме много-много – и се оказахме прави. Чаканото с нетърпение маршрутно такси така и не се появи, но се оказа, че около Руски се навъртат доста шофьори, които подбиват авторитета на градския транспорт, като качват по трима-четирима човека и ги карат до Благоевград, Перник или горе на Витоша на цената на билета. Имахме късмета да намерим още двама желаещи, тръгнали безстрашно в същата посока (мисля, че всички заслужаваме адмирации за това – вече валеше, а планината не обещаваше по-хубаво време), както и смел пернишки шофьор. Слязохме точно на вече споменатата отбивка за хижа Планинец (под табелата за нея има мъничка жълта табелка с едва четящ се надпис “Копитото” – вижте я, ако не ми вярвате!) и се разходихме до горе под приятелските капки на неделния дъжд. Когато се качихме на върха, се оказа, че там има и мъгла, така че дългоочакваната гледка липсваше, но в близкия половин час облаците се разкъсаха и и ние успяхме да видим нещо:) Батерията на фотоапарата ни беше изоставила този ден и нямаме снимки, но така е дори по-добре – ако не сте ходили, ще ви разчовъркам любопитството какво пък толкова можете да видите от изоставения лифт:)

Надявам се да се престрашите да изпробвате един от двата маршрута и ако панорамата от Копитото ви се разкрие изцяло, ще настоявам за снимки!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s